Появи се един момък, полуприслужник и полуписар, твърде много задъхан, който обаче така ме погледна, сякаш ме предизвикваше да докажа това юридически.
— Мистър Тредълс у дома ли е? — запитах аз.
— Да, господине, но е зает.
— Искам да го видя.
След като ме изгледа за миг, момъкът реши да ме пусне и като отвори по-широко вратата, въведе ме най-напред в малко преддверие, а подир това в малка всекидневна, където видях стария си приятел (също задъхан), седнал до една маса, надвесен над някакви книжа.
— Велики боже! — извика Тредълс, вдигайки поглед. — Та това е Копърфийлд! — и се спусна в прегръдките ми, където аз здраво го задържах.
— Всичко ли е благополучно, драги ми Тредълс?
— Всичко, всичко, скъпи Копърфийлд! Имам само добри новини! И двамата се разплакахме от радост.
— Драги човече — каза Тредълс, разчорляйки във възбудата си косата си — нещо, което никак не бе необходимо, и без това беше достатъчно чорлава. — Скъпи ми Копърфийлд, отдавна загубен и отново намерен приятелю, колко се радвам да те видя! Какъв си загорял! Как ми е драго! Честна дума, обични ми Копърфийлд, никога не съм се радвал така много!
И аз също просто не можех да намеря думи за чувствата си. Отначало ми беше невъзможно да проговоря.
— Драги приятелю! — възкликна Тредълс. — И вече така известен! Славни ми Копърфийлд! За бога, кажи кога пристигна, откъде идваш, какво си правил?
Без да спре, за да му отговоря на въпросите, Тредълс ме бутна в едно кресло край огъня, като с едната си ръка побутваше главните, а с другата дърпаше вратовръзката ми, представяйки си, че тя е връхната ми дреха. Без да оставя машите, той отново ме прегърна и аз сторих същото. И двамата се смеехме, и двамата бършехме очите си, и двамата седнахме и си стиснахме ръце през огъня.
— Като си помисля само, че си бил вече на път, скъпото ми момче, и не можа да присъствуваш на церемонията!
— Каква церемония, драги ми Тредълс?
— Велики боже! — извика той, като разтвори широко очи по обичая си. — Не получи ли последното ми писмо?
— Ако в него се е съобщавало за някаква церемония, не съм го подучил.
— Драги ми Копърфийлд — каза Тредълс, като мушна и двете си ръце в косата, изправяйки я нагоре, а след това ги сложи на колената ми, — аз съм женен!
— Женен! — провикнах се весело аз.
— Да ме благослови бог, да! — каза Тредълс. — Венча ме преподобният Хорас — за Софи — долу в Девъншиър. Милото ми момиче, та тя е зад завесата на прозореца! Погледни!
За мое удивление в същия миг най-милото момиче в света се появи от мястото, където се бе скрило, като се смееше и руменееше. Вярвам, светът никога не беше виждал по-весела, по-приятна, по-честна, по-щастлива и по-светнала младоженка и аз не можах да се удържа да не го кажа. Целунах я, както подобаваше на стар приятел, и от цялото си сърце им пожелах щастие.
— Колко прекрасно е, че отново се събираме! — каза Тредълс. — Ти така много си загорял, драги ми Копърфийлд! Божичко, колко съм щастлив!
— Също и аз.
— А положително и аз! — каза поруменялата и смееща се Софи.
— Всички сме много щастливи! — каза Тредълс. — Дори и момичетата. Боже мой, аз съвсем ги забравих.
— Кого си забравил? — запитах аз.
— Момичетата — отвърна той. — Сестрите на Софи. Сега те са при нас. Дойдоха да поразгледат Лондон. И знаеш ли, когато… ти ли падна по стълбите, Копърфийлд?
— Да — казах аз, смеейки се.
— Значи, когато падна, точно тогава аз се гонех с момичетата Играехме на котка и мишка. Но тъй като това не е подходящо за Уестминстър Хол и не би било напълно според изискванията на професията ми, ако ги видеше някой клиент, трябваше да се оттеглят. И сега не се съмнявам, че подслушват — каза Тредълс, като хвърли поглед към вратата на съседната стая.
— Съжалявам, че съм станал причина да се разпръснете — казах аз, като се засмях отново.
— Честна дума — продължи Тредълс, целият светнал, — как се разбягаха, когато ти почука, как отново се втурнаха да си търсят изпопадалите гребени и как тичаха като побеснели! Ако ги беше видял, нямаше да приказваш така. Любов моя, би ли довела момичетата?
Софи излезе и ние чухме с какви изблици на смях я посрещнаха от съседната стая.
— Колко музикално, нали, Копърфийлд? — каза Тредълс. — Много е приятно за слуха. Тези стари стаи така се оживяват. За един нещастен ерген, който е живял самичък през целия си живот, това е наистина прекрасно. Очарователно. Клетичките, омъжването на Софи е такава загуба за тях. А тя, Копърфийлд, уверявам те, е и винаги е била най-милото момиче на света. И аз просто не мога да изразя радостта си, като ги виждам в такова весело настроение. Да бъде човек в общество на момичета е много приятно нещо, Копърфийлд. Не е според професионалните изисквания, но е много приятно.