Като забелязах, че той се посмути, и като схванах, че доброто му сърце го кара да мисли, че може би ми е причинил болка с думите си, побързах да се съглася с него. Сторих това най-сърдечно и очевидно той се облекчи и зарадва.
— Но пък и цялата ни домашна обстановка, искрено казано, съвсем не е в тон с професията ми, драги Копърфийлд. Дори и присъствието на Софи тук не е според порядките на колегията. А нямаме никакво друго жилище. Впуснали сме се в океана с малка лодчица, но сме готови всичко да понасяме. И Софи е удивителна домакиня! Просто ще се учудиш, като видиш как е нагласила момичетата. Самият аз не знам как е успяла да го стори!
— Много ли от младите дами са при вас? — запитах аз.
— Тук е най-възрастната, красавицата — каза Тредълс с нисък, доверителен глас. — Каролина. И Сара — тази, за която ти бях споменал, че има някакво страдание в гръбначния стълб. Сега е много по-добре! И двете, най-малките, които Софи обучава, са също при нас. И Луиза.
— Така ли! — провикнах се аз.
— Да — каза Тредълс. — И знаеш, цялото ни жилище се състои само от три стаи, обаче Софи така съумява да нареди момичетата, че те спят съвсем удобно. Три в тази стая — посочи Тредълс — и две в тази.
Не можех да не се огледам, за да видя какви удобства бяха създадени за мисис и мистър Тредълс. Той ме разбра.
— А колкото до нас двамата, нали ти казах, че сме готови на всичко. Миналата седмица си импровизирахме едно легло тук на пода. Обаче на тавана има една стаичка, която Софи самичка нареди, да ме изненада; и засега тя е нашата спалня. Представлява чудесно малко циганско свърталище с великолепен изглед.
— Значи най-после ти си щастливо задомен, драги ми Тредълс! — казах аз. — Колко се радвам!
— Благодаря, Копърфийлд — каза той, когато отново си стиснахме ръцете. — Да, действително съм щастлив. Ето там стария ти приятел — каза Тредълс, като кимна възторжено към саксията и подставката. — А ето и масата с мраморната плочка! Другите мебели, както забелязваш, са семпли и полезни. А колкото до сервизи, бог да ни е на помощ, едва ли имаме нещо повече от чаени лъжички.
— Малко по малко и тях ще си доставите — весело казах аз.
— Точно така — съгласи се той. — Естествено, имаме нещо като чаени лъжички, тъй като разбъркваме чая си, обаче са от бял метал.
— Тогава още по-силно ще блестят сребърните, когато дойдат — забелязах аз.
— Същото си казваме и ние! — извика Тредълс. — Знаеш ли, драги ми Копърфийлд — отново подхвана доверително той, — когато свърших процеса, който ми оказа такава услуга в адвокатската ми професия, отидох в Девъншиър, за да поговоря сериозно и насаме с преподобния Хорас. Подчертах обстоятелството, че Софи — която, уверявам те, Копърфийлд, е най-милото момиче!…
— В това съм положителен! — казах аз.
— Действително, така е! Обаче боя се, че се отклонявам от въпроса. Нали ти споменах за преподобния Хорас?
— Каза, че си наблегнал на обстоятелството…
— Именно. Наблегнах на обстоятелството, че Софи и аз сме годени доста отдавна и че Софи, с позволението на родителите си, е повече от съгласна да ме вземе. С една дума — прибави Тредълс със старата си откровена усмивка, — тя възприема положението на тенекиените чаени лъжички. Много добре. Тогава предложих на преподобния Хорас (уверявам те, Копърфийлд, той е превъзходен свещеник и би трябвало да стане епископ или най-малкото да му се даде възможност да живее, без да става нужда да се стиска), предложих му да се венчаем със Софи, щом като се посдобия с доход от, да речем, двеста и петдесет лири стерлинги годишно с надежда следната година да прибавя още нещо, както и че бих могъл да наредя скромно едно подобно жилище. Позволих си да му припомня, че Софи и аз търпеливо сме чакали в продължение на доста години и че нуждата, която имат от нея вкъщи, не би трябвало да кара домашните й да се противопоставят на правото й да си уреди живота. Прав съм, нали?
— Разбира се — съгласих се аз.
— Доволен съм, че и ти мислиш така, Копърфийлд — каза Тредълс, — защото, без да обвинявам преподобния Хорас, действително съм на мнение, че родителите, братята и тъй нататък са понякога доста големи егоисти при подобни случаи. Е, добре, обясних му след това, че най-съкровеното ми желание е да бъда полезен на семейството и че щом като напредна в живота, в случай че нещо се случи с преподобния Хорас…
— Разбирам — казах аз.
— … или пък с мисис Крулър — най-съкровеното ми желание ще е да бъда като родител за момичетата. Той ми отговори по твърде благороден начин, като напълно зачете чувствата ми, и се нае да изтръгне съгласието на мисис Крулър. Ужасно трудно беше да се справят с нея. Покачи се от краката в гърдите й, а сетне в главата…