Дейзи Даркър

– Понякога всички се чувстваме смазани и ако можеш да помогнеш на някого да се почувства по-добре, винаги трябва да опиташ – каза тя.

Мисля, че в това отношение бащата на Конър малко приличаше на мен. Но той не е роден с разбито сърце – то се беше разбило, когато съпругата му беше умряла. Конър казваше, че преди почти не пиел и бил щастлив. Всички били щастливи.

Той остана в „Морско стъкло“ известно време и тримата – аз, той и баба – прекарахме цяла седмица в разчистване на къщурката, в която живееха с баща му. Разчистихме всички боклуци и измихме всичко, което можеше да се измие. Баба вдигна стария килим, почисти пода с пясък, боядиса стените – отвътре и отвън – и купи нови възглавници и спално бельо. Открай време смяташе, че ако можеш да помогнеш за промяната на някого, можеш да помогнеш на човека, който го води, да се промени. Тя сложи свежи цветя във всички стаи и напълни хладилника и фризера с храна, преди бащата на Конър да се върне. Дори плати за такси, с което тримата отидохме да го вземем от клиниката. Той ми се стори съвсем различен – толкова различен, та си помислих, че сме взели грешния човек. Беше понапълнял, дрехите му бяха чисти, беше обръснал ужасната си брада и не вонеше на алкохол и цигари.

– Сигурен ли сте, че сте бащата на Конър? – попитах аз в колата и всички се засмяха, макар че не се шегувах.

– Благодаря – каза той, когато влезе в бунгалото и видя колко много работа сме свършили, за да превърнем къщата им в дом. – За всичко. Никога не бих могъл да ви се отблагодаря.

– Просто не се поддавайте – отговори баба.

После се ръкува с него, целуна Конър по бузата и двете ги оставихме да опитат пак.

– Всеки заслужава втори шанс – каза баба, когато останахме сами.

– Дори лошите хора? – попитах аз.

– Всеки, когото познаваш, е и добър, и лош – това е част от човешката природа.

Мисля, че тогава бях прекалено малка и не разбрах.

*

– Може ли да донесеш малко кибрит освен дървата? – провиква се Лили, подава глава през вратата на всекидневната, изтръгва ме от миналото и ме връща в настоящето, което е също толкова мъчително.

– Мисля, че трябва да дойдете и да видите. Всички – отговаря Конър.

Лили цъква с език – един от многото лоши навици, които е наследила от майка ни – и казва на Трикси да остане в дневната, докато другите жени в семейството идват при нас в кухнята.

– Къде е баба? – пита майка ми, загледана в пода, където преди лежеше тялото на баба.

– Именно – казва Конър и всички се споглеждаме. – Някой премести ли я?

Всички поклащаме глава.

– Във всеки случай някой е оставил тази касета и тази бележка на кухненската маса – казва той. – Думите не са се написали сами.

Нанси взема хартията и ги прочита на глас.

– „Почерпка или пакост децата чуват, преди в небитието да отплуват.“ Какво значи това?

– „ГЛЕДАЙ МЕ“? – пита Лили, която е взела видеокасетата и е прочела буквите, залепени на кутията. Веднага я връща на мястото ѝ, сякаш касетата може да я нарани. – Какво е това? Някакъв извратен вариант на „Алиса в Страната на чудесата“?

– Това, че баба е изчезнала, не е единствената промяна тук – казва Роуз и всички се обръщаме да видим какво гледа на кухненската стена. Написаната с тебешир поема е още там, но четири от редовете са зачеркнати.

Бабата на Дейзи Даркър беше най-стара, но и най-неразумна.

Завещанието ѝ накара ги да се почувстват ужасно, затова трябваше тя да умре безопасно.

Бащата на Дейзи Даркър след мечтите си тича до изнемога.

Себичността и пианото вкараха го накрая във гроба.

– Какво означава това? – пита Лили и поглежда към майка ни.

– Защо питаш мен?

– Ти дойде тук, сама, и направи чай. Кой друг е имал време да направи всичко това?

Нанси изглежда озадачена за минута, но бързо се съвзема.

– Мисля, че ще осъзнаеш, че в един или друг момент всеки от нас е излизал сам от дневната. Роуз отиде на кея – само за да открие, че лодката я няма. Ти отиде да донесеш пуловери от горния етаж. Конър току-що отиде да донесе дърва – може той да е преместил тялото… – продължава тя.

– А може и да е бил Франк – предполага Конър с дрезгав глас. – Той е много разстроен и пи доста. Може би е зачертал собственото си име, за да…

– За да помислим всички, че той е убил баба? – прекъсва го Лили. – Защо му е на убиеца да се самоуличава?

– Значи признаваш, че тази нощ тук може да е имало престъпление и баба ти да е била убита? – пита Конър. – Доколкото виждам, всички вие имахте мотив да я убиете, защото всички имахте нужда от парите ѝ и щяхте да побеснеете, че няма да получите дори едно пени повече. Парите са причината всички да сте тук. Ветеринарният кабинет на Роуз е закъсал финансово, оркестърът на Франк напоследък струва повече пари, отколкото печели, Нанси вече не получава издръжка след развода, а Лили винаги е изцеждала останалите от семейството…