*
След развода на родителите ми баща ми премина през цяла поредица декоративни гаджета. В спомените ми тези жени бяха почти една и съща: хубава, млада музикантка, която беше два пъти по-млада от него и свиреше в оркестъра му. Мъжете са безкрайно по-предсказуеми от жените, и начинът, по който се държа баща ми преди и след развода си, беше почти клише. Но никой не може да предвиди какво ще направи една разгневена жена. Майка ми сдържа гнева си и го трупа, докато той се превърна в такава неразделна част от нея, каквато бяхме и ние.
Не мисля, че сестрите ми или Нанси приемаха сериозно връзките на баща ми с музикантките му – предимно цигуларки, към които оттогава завинаги станах подозрителна. Тези отношения никога не продължаваха повече от няколко месеца. Преди да се появи Ребека. Която беше красива. И забавна, и умна, и мила. Дори сега си спомням дългата ѝ руса коса, светлата кожа и сините очи, може би защото изглеждаше безкрайно различна от всички нас, които носехме характерните черти на семейство Даркър. Ребека насърчаваше татко да прекарва повече време с дъщерите си и да ни води в „Торп Парк“ и „Мадам Тюсо“ през ваканциите. Тя ни водеше в „Макдоналдс“ в часовете на промоция – признавам, че наистина бяхме много щастливи – и ни правеше плитки по начин, който не бях виждала никога преди. Ние обожавахме Ребека. Майка ми не я обожаваше. Мога само да си представя колко ужасно се е чувствала, когато се връщахме сияещи и ѝ разказвахме всевъзможни истории за това, колко прекрасна е новата приятелка на татко. Понякога децата са толкова недискретни!
Това положение много ми харесваше до вечерта, в която поканиха баща ми да дирижира една специална музикална вечер в „Роял Албърт Хол“. Това беше амбицията на живота му и всички ние – включително баба и Нанси – бяхме поканени на това грандиозно събитие. Имахме своя ложа, от която да гледаме представлението, което човек вижда веднъж в живота си, и ни пуснаха по-рано, за да разгледаме концертната зала, преди да дойдат всички останали. Лили намрази цялата процедура, сметна всичко за ужасно скучно и винаги ще помня какво каза в онзи ден. Това беше един от малкото случаи, в които си спомням сестра ми да е била наистина духовита, и споменът ме кара да се усмихна дори сега.
– Предпочитам да беше кондуктор в автобус – тогава поне щяхме да се возим безплатно.12
Когато татко дойде да ни види, около един час преди началото на концерта, той влезе заедно с Ребека. Тя се усмихваше, сякаш грееше от щастие и аз забелязах – макар че бях само на седем – как нейното присъствие сякаш накара майка ми да се отдръпне в сенките.
– Имаме новина! – усмихна се широко баща ми на първото си семейство.
Ребека вдигна ръка, за да я видим всички, и аз не разбрах какво означава това, преди да проговори:
– Баща ви ме помоли да се омъжа за него и аз се съгласих.
Вперих поглед в пръстена на ръката ѝ и се обърнах към майка си, която изглеждаше така, сякаш някой я е ударил. Лицето ѝ беше напрегнато, сякаш всеки мускул работеше с всички сили да не допусне усмивката ѝ да трепне. Лицето на баба оформи съвършено О. Никога преди не бях виждала как изглежда, когато е изненадана. Аз и сестрите ми се преместихме по-близо една до друга, сякаш инстинктът ни подсказваше, че глутницата ни е застрашена. Понякога и най-слабата нишка може да привърже хората един към друг и в моето семейство винаги е било така.
Мислите се сблъскаха в главата ми – лоши мисли, които предизвикаха поредица от малки експлозии. Мисля, че до този момент винаги бях очаквала един ден родителите ми отново да се съберат. Всички се бяхме съгласили, че Ребека е чудесна, но мнението ни за нея се промени в рамките на един миг. Сега тя беше ужасна, омразна вещица – която аз обожавах само допреди няколко минути, – защото се опитваше да разбие семейството ми.
Спомням се как като дете сестрите ми ме въртяха, въртяха ме на брега или в градината, а после ми казваха да се опитам да вървя по права линия. Аз обаче бях невъзможно – и по някаква причина много смешно – замаяна. И трите избухвахме в смях, докато аз залитах и се олюлявах накъде ли не, а после се свличах на земята. Но когато си помислих, че баща ми ще се ожени за друга жена, а не за майка ми, виенето на свят беше прекалено, ужасно. Прилоша ми. Припаднах.
Сигурна съм, че е било само това. В „Албърт Хол“ беше извънредно горещо, ложата, в която се намирахме, беше много нависоко и мисълта баща ми да се ожени пак ме завари неподготвена. Просто припаднах. Но Нанси беше убедена, че сърцето ми отново е спряло, буквално разбито от новината на татко. Повикаха линейка и ме закараха спешно в болницата, заобиколена от другите жени от семейство Даркър. Баща ми остана със своя оркестър и с годеницата си. Така и не го видяхме да изпълнява мечтата си да свири на тази сцена, не го видяхме и да се жени за Ребека. След две седмици тя развали годежа, като заяви, че не може да бъде с човек, който поставя кариерата преди детето си, дори когато е било закарано с линейка в болницата.