– Няма нужда да го казваш високо, ако не искаш, но трябва да знам какво се е случило, Конър. Баща ти ли ти причини това? Кимни или поклати глава.
Конър впери поглед в нея, но нито помръдна глава, нито дори примигна.
– Скачай отзад – каза тя и той се подчини и седна до мен. Вонеше на кръв и пот.
Майка ми беше напълно способна да нарани собствените си деца зад затворени врати, макар и само с думи, но не можеше да понесе мисълта което и да било друго дете да пострада. Спирачките на колата изскърцаха, когато спряхме пред къщичката на бащата на Конър – същата, която баба с обич беше обновила преди толкова време. За жалост понякога е по-лесно да възстановиш къщите, отколкото хората.
– Стойте тук и двамата – нареди Нанси.
Излезе от безупречно чистото мини и цъкна с език, когато видя синьото волво на бащата на Конър. Беше толкова мръсно, че не можех дори да разчета номерата, макар че бяхме паркирали точно зад него.
– Един ден ще убие някого, докато кара пиян по тази скала – измърмори майка ми; притиснала лице до прозореца на колата ни, проследих с поглед как Нанси крачи към къщата на Конър. Започнах да мърморя под нос, докато чаках майка ми да удари като гръмотевица.
– Едно Мисисипи… Две Мисисипи… Три Мисисипи…
Не чаках дълго.
– Отвори тази врата! – изкрещя Нанси и удари по нея с юмрук. – Може и да си заблудил свекърва ми, но аз знам, че хората като теб никога не се променят. Ти си позор! Синът ти седи в колата ми и изглежда съкрушен и си помислих, че може да искаш да се сбогуваш, преди да го отведа обратно в „Морско стъкло“ и да се погрижа никога повече да не го видиш или нараниш.
По това време Нанси вече се беше влюбила в Конър, също като другите жени в семейство Даркър. Всички искахме да го предпазим. Това ни беше инстинкт. Не беше нещо, в което бихме се усъмнили или знаехме как да обясним. Както когато човек намери изоставено кутре – не може да устои на порива да го защити и да му даде дом.
Погледнах към Конър, но той само заби поглед в пода на колата, стиснал два малки юмрука в скута си. Вратата на къщата се отвори и аз усетих как сърцето ми започна да бие толкова бързо, та си помислих, че ще изскочи от гърдите ми. А после на прага застана мъж, когото не познах.
Приличаше на бащата на Конър, но в същото време не приличаше. Мъжът, когото бях виждала преди, прекалено често беше ужасно слаб, миришеше, дрехите му бяха изпокъсани, имаше брада и дълга коса. Този мъж беше изправен, с вдигната глава. Косата му беше добре подстригана, лицето – гладко избръснато. Беше понапълнял, изглеждаше така, сякаш тренира, и носеше чисти дрехи. Спомням си, че панталоните и ризата му сякаш имаха абсурдно много джобове, и се запитах какво ли държи във всички тях. Той скръсти загорелите си ръце на гърдите и се усмихна. Светът сякаш се обърна с главата надолу, защото майка ми, която се смяташе за героинята в тази конкретна история, като че ли грешеше, а лошият герой беше станал спокоен, възпитан, привлекателен мъж.
– Здравейте, госпожо Даркър – поздрави той и покани всички да влезем.
Оказа се, че бащата на Конър не е започнал пак да пие. Или да удря сина си. Наблюдавах го, докато много бавно приготвяше чай. Приличаше на човек, който нито веднъж не се е разбързал да свърши нещо или да отиде някъде. Въпреки бавните си движения господин Кенеди определено беше вкарал живота си в релси и работеше като главен градинар в един имот, собственост на Националния тръст, на няколко километра оттук. Това ми звучеше добре, но Конър казваше, че баща му винаги се отнасял нехайно към работата си и често я губел. Още преди да умре майката на Конър.
Оказа се, че самият Конър е станал малко нехаен. Бил се замесвал в неприятности в училище и този ден се сбил с момче, три години по-голямо от него. По-късно разбрах, че момчето било разпространявало слухове за Лили и Роуз, а Конър ги защитил. Лили – която обичаше Великден заради всичкия шоколад – била обещала да позволи на някои от местните момчета да надникнат под гащичките ѝ в замяна на яйце. Колкото по-голямо яйце ѝ дадели, толкова по-дълго можели да погледат. Това беше само началото на репутацията, която сестра ми започваше да си създава в залива Черен пясък. За щастие майка ми така и не откри истината.