– Много вкусно – каза Лили с пиянска усмивка веднага щом устните им се разделиха. Тази година беше започнала да пуши и предположих, че за него изобщо не е било много вкусно. – Кой иска да поплуваме голи? – попита тя, без да се обръща към никого по-конкретно.
После стана и свали шапката си на вещица, черната си рокля и обувките и хукна към морето само по бельо, което изглеждаше ослепително бяло на лунната светлина. Въпреки студа няколко момчета станаха от местата си край огъня и я последваха. По това време Лили вече си беше създала репутация. Нейните забавления като цяло бяха безобидни и бяха породени само от отчаяна нужда от обич, но слуховете са съсипали репутацията на много повече хора, отколкото истината. Въпреки неприятните неща, които понякога казват хората, в този момент бих дала всичко, за да съм на мястото на сестра си. Всички сякаш я обожаваха. Тя беше забавна и красива, жизнерадостна и свободна. Аз си бях само аз.
16 Заоблен барабан с вертикални процепи отстрани, монтиран на въртяща се ос. Вътре се поставят поредица от рисунки. Докато наблюдаваме изображенията през процепите, се създава илюзията за движение.– Бел. прев.
Тридесет и осем
„Морско стъкло“ – 1988 г.
Роуз гневно се отдалечи в другата посока и изчезна към края на плажа. Лъвската ѝ опашка се мяташе силно. А тиквата Конър хукна след нея. Ако не ми беше толкова лошо, цялата тази сцена може би щеше да ми се стори смешна.
– Ти си най-малката сестра Даркър, нали? – попита едно момче, което разпознах от партито за шестнадесетия рожден ден на Роуз в „Морско стъкло“.
Седна толкова близо до мен, че усетих бирения му дъх. От виното ужасно много ми се беше приспало и отначало не се опитах да спра момчето, когато понечи да свали чаршафа от главата ми и да надникне отдолу. Бях уморена да се правя на призрак и цял живот да се държат с мен като с призрак, но част от мен искаше да остане скрита. Дръпнах чаршафа обратно.
– Иска ми се под този чаршаф наистина да се крие Дейзи Даркър – каза момчето и леко се отдръпна. – Надявах се, че ако аз завъртя бутилката, ще посочи към нея – прошепна то, макар че край огъня не беше останал никой, който да ни чуе.
Не знаех какво да кажа, затова замълчах.
– Или може да поиграем на почерпка-или-пакост, ако не искаш да въртим бутилката? – попита невинно момчето, сякаш обсъждахме каква игра на дъска да изберем за дъждовен неделен следобед.
– Не знам как се играе на почерпка-или-пакост – отговорих.
– Лесно е, аз ще те науча. Но първо ела малко по-близо. Трепериш. Аз ще те стопля.
Огледах се за сестрите си, но не ги видях никъде. Всички се бяха отдалечили от огъня освен момчето. И аз. Преместих се няколко сантиметра по-близо и то се усмихна.
– Първо пакостта – каза то. – Ако познаеш в коя ръка държа тази шоколадова монета, можеш да я изядеш, но ако не познаеш, трябва да свалиш чаршафа от главата си.
Погледнах към шоколада в блестящата му златиста опаковка и кимнах. Играта изглеждаше проста и безобидна. Момчето сложи ръце зад гърба си и протегна пред мен два юмрука. Аз избрах празната ръка, затова свалих чаршафа и то се усмихна.
– Така е по-добре. Колко си красива! Нищо чудно, че сестрите ти постоянно искат да те оставят у дома. Ти засенчваш и двете. Искаш ли пак да играем?
Мисля, че това беше първият път, в който непознат човек ми правеше истински комплимент. Знаех, че не съм красива, не и в сравнение с Роуз и Лили, но признавам, че ми хареса някой да го каже, макар да не беше вярно. Кимнах мълчаливо, че съм съгласна да играем пак, и той протегна към мен два юмрука. За втори път избрах грешната ръка.
– Боя се, че трябва да свалиш един от тези – каза той и разкопча единия клипс на дънковата ми рокля. Когато загубих пак, разкопча другия. После се опита да ме целуне и аз се опитах да му позволя. Никога преди не ме бяха целували. Усещането беше студено и влажно и аз задържах устата си здраво затворена, докато момчето се опитваше да пъхне език в нея. Затворих и очите си, сякаш не исках да виждам какво се случва.
Винаги бях мечтала Конър да е първото момче, което ще целуна – може би защото беше единственото момче, което наистина познавах. Сигурна съм, че не съм единственото момиче, което си е фантазирало за гаджето на сестра си. Сега си представих Конър, докато позволявах на този осемнадесетгодишен непознат да целуне тринадесетгодишното момиче, което бях. Не очаквам хората да разберат, но според всички лекари, по които обикалях през цялото си детство, ми оставаха само още няколко години. Не знаех какво е казал последният лекар на Нанси – че в очакваната продължителност на живота ми е настъпила драматична промяна. И не исках да умра, без някой да ме е целунал. Когато знаеш, че не можеш да си правиш дългосрочни планове, е лесно да си позволиш краткосрочни грешки.