Започваше да се чувства много нервна с приближаването на всяка вечер. Чакаше, очакваше, искаше. Никога нямаше да изпитва същото към Гай. Никога нямаше да го последва в диво преследване на крадци на животни. Той нямаше и да й предложи. Би си останал вкъщи и би пратил някой друг.
Освен това присъствието на Тайлър й действаше успокояващо. Въпреки нереалните му мечти, той беше най-способният мъж, който някога беше срещала. Можеше да готви, да живее сам в планината, да построи хижа, на която дори професионален дърводелец би се възхитил, да работи в ранчо, без да изпита никакво затруднение. Сега беше тръгнал след крадци на добитък, сякаш това е излет с приятели.
Следата се стесняваше от време на време и тя яздеше плътно зад него. Чувстваше се в безопасност, когато гледаше нагоре в очите му. Чувстваше се сигурна, когато той я взимаше така, сякаш тежи не повече от Джулия Мадиган. Чувстваше се важна и ценна, когато той неохотно я остави с Гай. Чувстваше се желана, когато той я гледаше с тези страстни кафяви очи.
— Скоро ще излезем от земята ти — каза Тайлър. — Тогава може да стане по-опасно.
— Защо?
— Ако кравите не са белязани и са на ничия земя, принадлежат на този, който ги намери. Според закона той има точно толкова право на тях колкото и ти.
— Но това са си моите крави.
— Не можеш да го докажеш.
— Какво смяташ да правиш?
— Няма да мога да кажа, докато не ги настигнем.
Дейзи се опита да си представи какво може да стане, когато намерят крадците, но беше много по-интересно да остави ума си да витае около очакването на вечерната целувка.
Колкото повече яздеше до него, толкова повече място заемаше той в мислите й. Щеше ли да бъде различно сега, когато са съвсем сами? Спомни си последната нощ в хижата и се чудеше дали е готова за последствията от отприщването на вулкана от желание, които знаеше, че той е овладял.
— Няма да ги настигнем днес — каза Тайлър. — Може би трябва да се връщаме.
— Това значи, че утре ще трябва да изминем същото разстояние.
— Живеем в опасна страна. Тези хора няма да дадат лесно онова, което са свикнали да си взимат.
— Това е още една причина да продължим — каза Дейзи. — Няма да търпя крадци.
— И как смяташ да се справиш с това?
— Засега с теб. После ще наема някой друг.
Тайлър се изсмя:
— Наистина има в личността ти страна, която не познавам.
— А ти имаш много, които си крил. Но това не е по темата. Аз няма да се върна.
— Добре. Тогава нека ги намерим преди нощта. После ще реша дали е по-добре да се срещнем с тях вечерта, или да дочакаме сутринта.
Крадците можеха да чакат до сутринта, но тя не можеше.
Малко след здрач намериха крадците. Държаха кравите в малък каньон.
— Дори не ги пазят — посочи Дейзи. — Всеки може да дойде, да махне коловете и да ги изкара.
— Вероятно не виждат нужда да сложат пазач.
— Какво ще правиш?
— Ще си направим лагер на около миля оттук. Ще приготвя вечерята и ще поспим.
— Не се отнасяй с мен като с идиот — нетърпеливо каза Дейзи. — Може да не зная нищо за залавянето на конекрадци, но това са си моите крави и очаквам да ми казваш точно какво възнамеряваш да правиш.
Тайлър имаше упорит вид. Ясно беше, че се опитва да реши точно колко да премълчи.
— Ти каза, че мога да направя всичко, което реша. Ти беше този, който ме насърчи да се опитам да живея сама. Сега не можеш да се отдръпнеш. Така ще бъдеш по-лош и от Гай.
Те тръгнаха обратно по следата, за да търсят подходящо за лагер място.
— Как си представяш това?
— Гай не вярва, че една жена може наистина да се грижи за себе си. Той ще се съгласи с някои неща, за да ме успокои, но няма да ме насърчава. Ти го направи.
— Да те насърчавам, не значи, че мисля, че можеш да се справиш с крадци на добитък.
— Не съм казала, че искам аз да се справя с тях. Може би просто искам да се уверя, че ти няма да пострадаш.
— Това важно ли е?
— Разбира се, че е. Не искам никой от моите работници да пострада.
— Аз не съм ти работник.
Дейзи отказа да бъде подведена:
— Може и да не ти плащам, но ти работиш за мен.
— Значи безопасността ми не е по-важна за теб от тази на работниците на Боб Грийн.
Сега той ставаше по-личен, търсеше информация. Тя не възнамеряваше да му я даде толкова лесно.
— Че защо? Ти по-особено ли се грижиш за моята безопасност?