Но Леонард беше три години по-голям. За него беше въпрос на гордост да не загуби от мен. Той излезе бързо напред и ми препречваше пътя, когато се опитах да мина. На скоковете ме блъскаше, така че едва не падах. Въпреки това щях да спечеля, но като започнах да го изпреварвам на правия участък, той удари Циклон по главата с камшика си и така го накара да се отклони от маршрута.
Загубих с една дължина.
Татко беше толкова бесен, задето загубих, че даде Циклон на Леонард. В този момент го намразих, но не можех да покажа чувствата си. Това само щеше още повече да разяри татко. Така че се скрих в конюшнята. Не исках да плача, но когато си спомнех, че Леонард ще язди Циклон, не можех да се спра.
Татко ме спипа. Каза, че мъжете никога не плачат, особено мъжете от семейство Рандолф. Каза, че макар да не съм много добър Рандолф, той ще се увери, че никога повече няма да плача. Щеше да ме бие, докато се науча да приемам всеки удар без сълзи. И го направи.
Дейзи беше ужасена. Не можеше да повярва, че има човек, който може да направи нещо толкова жестоко.
— В началото плачех. Ударите от камшика са болезнени. Но той ме удряше, изкрещяваше ми да спра да плача и после пак ме удряше.
— Не зная защо не си плакал все по-силно.
— Защото го мразех твърде много. Исках да му покажа, че не може да ме докосне, не и отвътре, където беше най-важно. Спрях да плача и го гледах в лицето, докато спря. След това му проговорих само веднъж.
— Какво направи майка ти?
— Стоеше до мен, кършеше ръце и ме молеше да не ядосвам баща си, докато една от жените в кухнята мажеше раните ми с мехлем. Мама винаги вярваше, че татко ще бъде мил и обичлив, ако синовете му не го ядосват.
— Кога беше единственият път, когато му проговори?
— Избягах. Джордж ме върна, но аз бях решил да си отмъстя на татко. Пъхнах камъче в лявото предно копито на любимия му ловджийски кон. Когато дойде време за големия есенен лов, конят окуця и татко загуби голям облог. Казах му, че аз съм го направил. Едва не ме уби, но аз само го погледнах. Казах му, че ако някога ме докосне отново, ще го убия, като порасна. Скоро след това се преместихме в Тексас. Татко се присъедини към армията на Южните щати и никога повече не го видях.
Дейзи не знаеше кога или как се е случило, но тя се оказа извън собствената си постеля, легнала до Тайлър, а ръцете й бяха обвити около него. Това й напомни за нощта, когато той я прегръщаше, докато тя плачеше за баща си.
— Реших, че ако си забраня всякакви чувства, нищо няма да ме нарани. Нищо не чувствах, когато напуснахме Вирджиния, когато татко и момчетата тръгнаха на война, когато мама почина. Но сега, когато искам да изпитам нещо, не мога.
Дейзи се чудеше дали наистина е опитвал. Вероятно това го е плашело много, карало го е да чувства, че губи контрол. Тя никога не бе могла да се контролира. Любовта й беше донесла свобода. Той беше направил това за нея и дори не го знаеше.
— Не ти разказах всичко, за да те убедя, че съм различен от това, което ти си мислиш, че съм. Не съм сигурен защо ти го казах. Просто си помислих, че може би искаш да знаеш нещо за мен.
Дейзи взе ръката на Тайлър и я обви около себе си. Нейните чувства бушуваха също като неговите, но тя беше по-сигурна, че го обича. Ако можеше да направи нещо за него, щеше да го направи. Но досега беше опитала всичко, което можеше да измисли. Единствено можеше да продължи да го обича.
— Студено ми е — каза тя. Нямаше намерение да го казва, но си го мислеше. Мислеше си също така и още нещо.
— Не мога да спя до теб цяла нощ и преди разсъмване да си тръгна, както направих в хижата.
— Зная.
— Но ти не искаш да се омъжваш за мечтател, за човек, обсебен от златната треска, за човек, който се опитва да те командва.
— Обичам те.
— Не разбирам.
— Нито пък аз.
Тайлър протегна ръка и леко докосна бузата й:
— Наистина те обичам. Не го казвам просто така. Не искам на сутринта да съжаляваш.
— Ще съжалявам само ако не го направиш.
— Почти от първия миг, когато те видях, поисках да те любя.
Беше мило да го каже, но само защото го е казал, не значеше, че трябва да бъде толкова глупава да му повярва.
— Не може да е вярно, не и както съм изглеждала с кръвта по лицето ми и с глава, увита с превръзка.
— Златотърсачите не виждат много жени. На мен ми се струваше хубава, въпреки че тогава не беше в най-добрия си вид.
Това беше поне отчасти комплимент, но трябваше да го приеме, докато не се появи по-добър. Той се наведе и я целуна по устните.