— Няма да отида — извика Дейзи след него.
— Не бъди глупава жена — каза Рио. — Иди с човека. Той ще се погрижи да не пострадаш.
— Но аз мога да се грижа сама за себе си.
Рио я погледна с изражение, което можеше да се нарече само бащинско:
— Какво хубаво има в това да се грижиш сама за себе си, когато си самотна на този свят?
Дейзи отвори уста да спори, но се спря.
— Върви с него. Остави го да се грижи за теб. Той ще го направи много добре. А ти се грижи за него.
— Той няма нужда от мен. Може да прави всичко по-добре отколкото аз.
— Външно, да. Но вътрешно е също като дете; изплашен и самотен. Няма да остави другите хора да му помагат. Но на теб ще позволи.
— Тайлър не се страхува от нищо.
— Страхува се от това, което другите хора могат да му направят. Аз зная. Наблюдавал съм го. Той е като човек, който играе роля.
— Но защо ще го прави?
— Защото иска да се омъжиш за него.
— Ако се промени, ако наистина…
— Човек като него не може да се промени — каза Рио. — Той е направен по един начин и така ще си остане. Жената, която се омъжи за него, ще трябва да го приема такъв, какъвто го е намерила.
— Той се налага и иска да командва. Натърпяла съм се на това.
— Опитва се да командна, защото е загрижен за теб.
— Тога нека намери друг начин да показва загрижеността си.
— По-добре се научи как да оставиш един добър мъж да се грижи за теб. Ако не, ще завършиш живота си като самотна стара мома.
Дейзи беше изненадана от яда, който долови в думите на Рио. Още по-сепната беше обаче, когато той се отдалечи и я остави сама да стяга багажа. Ядоса се. Предполагаше се, че Рио й е приятел. Нямаше право да взема страната на Тайлър.
Той не разбираше защо тя има нужда да бъде свободна. Изглежда, никой мъж не разбираше. Те всички си мислеха, че тя трябва да си избере съпруг и да предаде живота си на него. Е, тя не можеше да го направи. Обичаше Тайлър. Само мисълта за нощта, когато се любиха, й действаше разрушително, но тя нямаше да се предаде. Цял живот беше чакала тази свобода. Нямаше сега да я предаде така лесно.
— Мислех си, че жените ги бива в събирането на багаж.
Дейзи се отърси от мислите си, когато видя, че Тайлър се е втренчил в нея. Вече беше приготвил всичко, а тя все още не беше направила нищо.
— Мислех си…
— Можеш да мислиш, когато стигнеш в града.
Дейзи припряно хващаше нещата си и ги пъхаше сред завивките и в торбите, които Тайлър й подаваше.
— Не си се променил ни най-малко, Тайлър Рандолф — гневеше се тя. — Само се преструваше и се опитваше да заблудиш и двама ни. Почти ме беше убедил. Исках да ти вярвам — толкова много, че желаех да забравя всичко и…
— И какво? — попита Тайлър. — Щеше ли да забравиш всичко и да се омъжиш за мен?
Само тази дума имаше способността да я смрази. Тя значеше обвързване, робство, подчинение. Не можеше да направи това.
— Не искам да се омъжвам за никого.
— Но би искала да остана тук, да ти помагам в ранчото, може би дори да те любя.
Дейзи се изчерви. Тя наистина го обичаше, не искаше той да си тръгва, но се страхуваше да му се подчини.
— Не съм решила още какво точно искам — каза тя. — Нещата се променят толкова бързо.
— И за мен нещата се промениха много бързо, но зная, че искам да се оженя за теб — каза Тайлър. — Искам да те обичам до края на живота си. Искам всеки ден, като се събуждам, да знам, че имам цяло денонощие с теб. Но когато знам, че си в опасност, ще правя всичко, което мога, за да те защити. Ако имам време, ще ти обяснявам. Ако нямам, ще правя това, което трябва.
— Не те моля да се промениш. Обичам те такъв, какъвто си, но не мога да се омъжа за теб. Моля те, нека оставим нещата такива.
— Не.
— Не?
— Прекарах три години в търсене на злато. Предполагам, че мога да прекарам поне три години в опити да те спечеля.
— Но аз само казах…
— Тук си само от няколко седмици. Можеш да решиш, че не ти харесва. Или можеш да решиш, че предпочиташ мен повече.
— Никога няма да се откажа от властта да избирам — заяви Дейзи.
— Всички се отказваме от това в даден момент. Въпросът е просто в чия полза и кога. За момента ти си оставила това на мен.
— Не съм ти оставила нищо. Ти сам си реши.
— Не, ти реши да ми повериш решенията.
Дейзи искаше да спори още, но той не й даде възможност. Завърза багажа за седлото, даде на Рио и на току-що пристигналия Хесус няколко кратки разпореждания, помогна й да се качи на седлото и тръгнаха към Албакерк.
През целия път към града Тайлър говореше само за времето, за възможностите за паша през лятото, за броя на кравите, които може да очаква да се отелят, за броя на небелязаните телета, които ще трябва да търси през есента, за това колко години ще трябва да минат, преди да има достатъчен брой млади бикове за продажба, за цените, които може да очаква, за най-добрите пазари, как да закара добитъка до там, за броя и вида работници, които трябва да наеме, за качествата, които трябва да търси в добрия надзирател, за помещенията, които да са най-удобни, къде трябва да направи малки водоеми, за да контролира отичането на водите и да подпомогне напояването.