— Съжалявам, съжалявам, съжалявам! — изкрещя му Дейзи с юмруци, притиснати към слепоочията.
— Ако толкова много съжаляваш, тогава защо го направи?
— За да се махна от теб! — изстреля Дейзи.
Мулето, уплашено от тона й, почти се изправи на задните си крака, а юздата в ръката й я дръпна напред.
Тайлър не би бил по-учуден, ако беше направила снежна топка и го беше ударила в лицето.
— За да се махнеш от мен! — невярващо повтори той.
— Оценявам, че се грижиш за мен, но не мога да понасям да ме командваш през цялото време — рече Дейзи и успя да се обърне едва след като убеди мулето, че не се сърди на него.
— Аз те… какво? — Тайлър реши, че сигурно е получила мозъчно сътресение при раняването.
— Постоянно ми казваш какво да правя.
— Никога не ти казвам какво да правиш. Аз…
— О, точно обратното — противопостави се Дейзи. — По цял ден го правиш. Чувствам се като затворничка. Ти ми казваш кога да си лягам, кога да ставам, колко време да стоя, какво и колко да ям, колко бързо да го ям. Ти ме пазиш така, че чак ми иде да пищя.
— Само правех това, което мислех, че е най-добре.
— После реши, че ще ме заведеш при брат си, а не при семейството на Адора — каза тя все едно не забелязала, че я е прекъснал. — И той вероятно ще ме хареса толкова, колкото и Зак. После Джордж ще ме обвини за това, че Зак не се е върнал на училище.
С предизвикателно вдигната глава Дейзи тръгна назад по следата, а мулето я следваше. Тайлър също трябваше да ги последва, ако искаше да разговаря с нея.
— Джордж никога не би направил така. Той е разумен човек.
— Не в това е работата — изрече Дейзи през рамо. — Не съм дете и вече не съм болна. — Тя дръпна превръзката, но не успя да я махне.
— Досега не съзнавах… — започна Тайлър.
— Никога не слушаш. Обикаляш наоколо и правиш каквото си поискаш, освен това си толкова едър, че никой не може да те спре.
Тайлър беше бесен от това как тя вижда нещата, които той правеше. Знаеше, че жените са слепи, но не очакваше, че Дейзи е толкова вироглава неблагодарница.
— Мога сама да си решавам — осведоми го Дейзи.
— Предполагам, че си свикнала да те раняват в главата, да те затрупват снежни бури, да бъдеш преследвана от убийци — каза Тайлър със саркастични нотки в гласа.
— Не, но…
— Предполагам, не те притеснява това, че убийците все още те търсят или че вероятно имат намерение да убият също Зак и мен.
Дейзи се обърна назад, а лицето й бе пребледняло:
— Какво искаш да кажеш?
По дяволите! Нямаше намерение да споменава за следите, но тя така го беше ядосала, че не можеше да разсъждава.
— Намерих следите им на няколко мили надолу в планината — каза той, като се опитваше това да прозвучи така, сякаш не му отдава голямо значение. — Те се отдалечават от нас, но все още те търсят. Ако беше слязла надолу, можеше да се натресеш право на тях.
Тя го погледна право в очите:
— Не трябваше да тръгвам. Не трябваше да ти вземам мулето. Извинявай.
— Ще има време да поговорим за това по-късно — каза той с пресипнал глас. Гневът му се бе поохладил. — Ела, нека ти помогна да седнеш на седлото.
Дейзи се противопостави, но въпреки това той я качи на своето муле.
— Разбираш ли какво имам предвид?
— Какво? — Той нямаше време да играе игричките на Дейзи.
— Не си и мислех, че разбираш.
— Изчакай, докато се кача — каза той.
— Мога и сама да яздя.
— Ще яздя зад теб. Твоето муле е изтощено. — Тайлър вдигна юздите на нейното муле и се качи на седлото. — Няма да поема повече рискове. Причини достатъчно бели за един ден.
Това беше несправедливо и той не искаше да го казва, но нямаше да си вземе назад нито една дума. Това бяха спасителни думи, тя щеше да знае, че е ядосан, но нямаше да знае, че толкова се е уплашил за нея.
Пък и наистина беше ядосан.
Беше бесен, че така глупаво бе рискувала живота си. Беше разгневен, че всеки негов опит да бъде любезен тя тълкува като безсърдечна решимост да налага собственото си мнение за всичко. В същото време беше разстроен, защото, въпреки всичко, което беше направил, тя не се чувства добре дошла в неговата хижа.
Той не знаеше дали вината е повече негова или нейна, но всичко това му показваше, че не е способен да има каквито и да било отношения с жени. А тя още не му беше простила за това, че отказа да й помогне да открие убийците на баща си. Е, поне това нейно желание щеше да бъде изпълнено. Той трябваше да направи нещо. Не можеше да позволи да я открият отново.
Дейзи мълчаливо яздеше, а умът и тялото й се разкъсваха от противоречиви чувства. Тайлър яздеше зад нея, ръцете му я обгръщаха, краката му висяха до нейните, тя буквално бе обвита от неговото тяло. Това я накара да воюва с ума и сърцето си.