— Тогава стой вътре.
— Нямам ти вяра, пак ще се забъркаш в някоя беля.
— От това няма да пострада твоята кожа.
— Само дето Тайлър ще ме одере жив — оплака се Зак. — Той има погрешната представа, че аз мога да те накарам да не правиш това, което той ти е казал да не правиш.
— Той би ме вдигнал и пренесъл обратно вътре — насмешливо каза Дейзи. Не й беше ясно защо тази мисъл така я развълнува.
— Аз не бих носил никоя жена през леда.
Дейзи изостави опита си да предизвика Зак. Той изобщо не приличаше на Тайлър. Тя не искаше Зак да я вдига, но газеше в снега и си представяше, че силните ръце на Тайлър я носят.
— Обеща да останеш в просеката — напомни й Зак.
— Искам само да повървя малко по билото — каза Дейзи. — Някой вече е направил пътека.
Облаците неочаквано се разкъсаха и слънцето ярко блесна. Дейзи усети топлината му да се разлива по цялото й тяло. Това я накара да се почувства толкова добре, така изпълнена с енергия, че дори не можеше да си помисли за връщане в хижата. Никога не бе виждала планините от това място. Бяха величествени.
Тя упорито вървеше напред, опивайки се от всяка гледка и звук, без да обръща внимание на недоволните опявания на Зак, които той разнообразяваше с предупреждения. Клоните на дърветата висяха ниско надолу, натежали от снега и леда. Тя си отчупи ледена шушулка от младо дръвче и започна да я смуче, сякаш е захарна пръчица. Птиците се бяха събрали по клоните на дърветата с перца, накокошинени в опит да се предпазят от студа. Така изглеждаха два пъти по-големи. Катеричка се стрелна по един дебел клон и събори буца лед, която глухо тупна на земята. Дейзи не знаеше дали забързаното й крякане е поздрав или оплакване от времето.
Тя се обърна назад, но Зак не идваше след нея. Изсмя се и забърза. Не след дълго хижата се изгуби от погледа й, но тя не спря. Знаеше, че веднага щом Тайлър се върне, ще я затвори пак вътре.
Не бе стигнала много далеч, когато забеляза нещо да се размърдва пред нея. Споменът за пумата изведнъж изплува в паметта й и тя спря. Погледна зад себе си, но плътна стена от покрити със сняг ели скриваше Зак от погледа й. Докато се обръщаше назад, тя осъзна, че цветът на животното не е като на пума, а много по-тъмен. То сякаш се криеше зад едно паднало дърво.
След като няколко секунди наблюдава животното, Дейзи реши, че то не се крие, а се бори. Като приближи, тя се оказа вперила поглед в тъмнокафявите очи на едно малко сърне. То се беше заклещило под един клон на паднало дърво. Усилията да се измъкне го бяха изтощили. Когато Дейзи се приближи, то направи последен слаб опит да се изправи и остана да лежи неподвижно.
— О, горкичкото — промърмори тя. — Ще ти помогна.
Но клонът на дървото бе с диаметър шест инча и почти замръзнал в снега. Колкото и да се опитваше, не можа да го повдигне. Почувства облекчение от мисълта, че чува Зак да приближава, но когато се обърна, изумено видя Тайлър да идва с бързи и решителни крачки. Не можеше да види изражението на лицето му заради брадата, но ако очите му можеха да й подскажат нещо, то той беше бесен.
Неволно се дръпна назад. Не би посмяла да му противоречи.
— Какво искаш да докажеш, като бягаш всеки път, щом ти обърна гръб?
Той я сграбчи за раменете. Въпреки многото дебели дрехи, тя усети как пръстите му се забиват дълбоко в плътта й. Почувства се безпомощна в ръцете му.
— Просто исках да подишам малко чист въздух.
— Така ли? Не можа да намериш въздух по-близо до хижата, който да е подходящ за теб.
Въпреки гнева му, Дейзи се изсмя:
— Не, все още чувам оплакванията на Зак. Какво направи с него?
Тайлър я разтърси:
— Заслужава ли си да те убият заради това, че бягаш от Зак? Тия мъже са все още тук някъде.
— Нямах намерение да идвам толкова далеч, но видях пътеката, която сте направили. И слънцето беше толкова приятно… — Второ разтърсване изтри усмивката от лицето й.
— Беше толкова хубаво и ти си помисли, че нямаш нищо против да те застрелят.
— Признавам, че забравих за убийците. Ти каза, че не могат да ни търсят при всичкия тоя сняг.
— Не им и трябва да те следят. Ако продължиш по тоя хребет, скоро ще те забележат. Човек с далекоглед би могъл да те види от пет мили.
Дейзи се огледа наоколо, но видя само гъсто поникнали ели, борове и трепетлики.
— Какво да направя, за да те убедя да престанеш да бягаш? — Тайлър не изглеждаше толкова ядосан сега, а просто обезкуражен. — Ако мислех, че ще си в безопасност, щях да взема Зак и да се преместим в друга хижа.