— Будна ли си? — прошепна Зак.
— Да — отговори Дейзи все още втренчена през прозореца, като се чудеше дали пумата ще се върне.
— Няма за какво да се притесняваш. Можеш да си легнеш пак. Тайлър трябва да гони тази проклета котка поне веднъж седмично. На практика тя вече е обречена.
Дейзи хвърли един последен поглед, преди отново да се мушне в леглото. Сгуши се в одеялата. Беше забравила колко студено става в хижата, след като огънят изгасне. Семейство Рандолф бяха луди. Не можеше да има друго обяснение, защо един мъж, за който се предполагаше, че е с всичкия си, ще напада пума с пръчка.
Уили тръгна призори на следващия ден.
— Трябва да видя какво са направили онези отрепки с колибата ми — каза той.
— Кои отрепки? — попита Дейзи.
— Някакви златотърсачи не могли да се доберат до собствената си колиба — каза Тайлър. Той тръгна с Уили, като скри пушката си под мишница.
— Трябва да спреш да лъжеш момичето — каза Уили на Тайлър, когато никой не можеше вече да ги чуе. — Ще изречеш толкова лъжи, че накрая ще забравиш някоя и ще се омотаеш.
— Не искам да знае, че онези са толкова близо — отговори му Тайлър. — Няма смисъл, само ще я разтревожи.
— Може да я накара да спре да търси елени за осиновяване. — Уили погледна към небето. — Изглежда, ще се проясни, но все още е студено. Ледът може да причини повече бели от снега.
— Нека се надяваме, че ще е зле за тях, не за нас. Ще се върнеш ли да ми кажеш накъде са тръгнали?
— Разбира се — каза Уили и се упъти към билото, където Дейзи бе отишла предния ден. — Имам сметки за разчистване с тая пасмина.
Тайлър спря. Въображението му току-що бе родило една идея. Той се усмихна:
— Искаш ли да се позабавляваме?
— Какво си намислил? — попита Уили, като му хвърли одобрителен поглед.
— Ще ти кажа, като стигнем до колибата ти.
Два часа по-късно те стояха приведени зад една издатина в скалата на около сто фута от жилището на Уили.
— Предполагам, че още са там — отвратено рече Уили. — Сякаш се опитват да изгорят всичките ми дърва наведнъж.
— Мислиш ли, че можеш да отведеш конете им, без да забележат? — попита Тайлър.
— Бих могъл да прекарам стадо бизони оттук и тая пасмина мързеливци няма да се усети — презрително рече Уили.
— Заведи ги колкото се може по-далеч. Искам онези все още да ги търсят, когато отведа Дейзи в Албакерк.
— Няма ли да е по-лесно да ги изкарам навън, за да можеш да ги застреляш?
— Вероятно това заслужават — отговори Тайлър.
— Но няма да го направиш?
Тайлър поклати глава отрицателно.
— И аз така си мислех. Винаги съм казвал, че си твърде много джентълмен, за да е за твое добро.
— Просто скрий конете.
— Мога да направя нещо по-добро. Всеки ден ще ги местя на ново място, докато снегът се стопи. Така ще са твърде заети да тръгнат след теб.
— Сигурен ли си? Може да е опасно. Не са толкова безвредни, колкото си мислиш.
— Не се притеснявай. Освен това имам да им връщам на тия. Превърнали са къщата ми в кочина.
Тайлър псуваше, докато гледаше как Уили върви към обора, без да се прикрива. Мигове след това той се показа яхнал магарето си и водеше трите коня. Прекара ги точно пред колибата. Глупакът умишлено се опитваше да изкара убийците навън. Като проклинаше, Тайлър облегна пушката на рамо. Едва бе сложил пръста си върху спусъка, когато един мъж изтича през вратата, крещейки на другите вътре.
Тайлър даде един изстрел. Куршумът улучи ъгъла на колибата и разпръсна дъжд от трески. Човекът се хвърли на земята. Втори мъж току-що бе изскочил от колибата, но отново се скри вътре. Тайлър стреля два пъти. Единият куршум отряза ъгълчето на ботуша на мъжа.
С триумфален вик Уили и конете изчезнаха сред дърветата. Някой от колибата изби едно стъкло. Тайлър стреля в празното на прозореца. Вик отвътре му показа, че е улучил някого. Изпсува — възнамеряваше да започне война с всички средства. Смени скривалището си — може да са открили къде е скрит по огънчето от изстрела.
Той изпрати куршум към мъжа на земята. Онзи бързо се хвърли навън през вратата с главата напред, а от устата му излезе псувня, която Тайлър чу. Той отново смени прикритието си и зачака. Искаше да даде на Уили поне пет минути преднина. След това ще използва следите на конете, за да прикрие собствените си следи обратно към колибата.