— Какво правиш? — попита Дейзи.
— Тръгвам си. Достатъчно ме командваха.
— Искам да кажа: какво ще правиш с тези пари? Не са ли на Тайлър? — Тя не знаеше откъде има Тайлър толкова много пари, но логично беше да са негови, а не на Зак.
— Той няма да има нужда от тях — отговори Зак.
— Какво ще правиш?
— Отивам в Нови Орлеан. Винаги съм искал да отида там. Не виждам причина да чакам повече.
— Но не можеш да го направиш, като откраднеш парите на Тайлър.
— Достатъчно зле ми беше, че ме обвини за всичко, което се объркваше тук. Но не трябваше да ме заключва отвън.
Беше разстроен.
— Няма значение. Вече ми е все едно — каза Зак. Остави парите на масата и започна да събира вещите си.
Наистина смяташе да си тръгне. И да вземе всички пари на Тайлър.
— Няма да ти трябват чак толкова пари, за да стигнеш до Нови Орлеан — каза Дейзи. Продължаваше да разчиства, но чакаше Зак да й обърне гръб. — С какво ще си купува Тайлър запаси?
— Джордж ще му даде други.
— А защо не поискаш ти пари от Джордж?
Зак обърна гръб и Дейзи се приближи до масата.
— Джордж няма да ми даде и пукнат петак.
— Защо не?
— Защото избягах от училище. Но ще съжали Тайлър.
Зак се обърна тъкмо навреме да сграбчи парите, преди Дейзи да ги е взела.
— Не са твои — каза тя. — Нямаш право да ги взимаш. — Тя се опита да ги измъкне, но Зак ги пъхна в джоба си.
— Ще му ги върна.
— Това все още не ти дава право да ги вземеш.
— Можеш да кажеш на Тайлър, че вината си е изцяло негова — нямаше право да се отнася с мен така.
— Не е негова — противопостави му се Дейзи. — Стана така, защото си безхарактерен. — Не искаше да поглежда Зак в очите, но не отстъпи. — Какъв ще е човекът, който краде парите на брат си? Не си мисли, че ще ме уплашиш, като ме гледаш ядосано — каза тя с надежда, че не прекалява. — Може да си крадец и дивак, но не си побойник.
За миг Дейзи се уплаши, че въпросът е поставен на везните. После Зак внезапно се усмихна.
— Имам по-добро наказание за вас.
— Какво? — нервно попита Дейзи.
— Ще ви оставя тук сами двамата. Достойни сте един за друг.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти си луда по Тайлър. Зная го от няколко дни. А и той е луднал по теб.
— Не е.
— Все още не го осъзнава, но е така — каза Зак, като събираше последните си вещи. — Подарявам ви един на друг. — След тези думи той трясна вратата зад гърба си.
Дейзи безпомощно гледаше как Зак отива до бараката и се появява с едното от мулетата. Трябваше да го спре, но освен с оръжие, не можеше да измисли друг начин.
Седна на един стол. Възможно ли е това, което той каза, да е вярно? Наистина ли тя обичаше Тайлър?
Но тя вече знаеше отговора. Беше стигнала до него през нощта. Нямаше значение, че е глупаво или че беше така ядосана на себе си, че не знаеше какво да прави. Обичаше Тайлър.
Не знаеше дали той я обича — съмняваше се, — но това не беше нейният проблем. Трябваше да измисли как да се научи да не обича Тайлър. Защото тази любов би съсипала живота й.
Тя все още седеше на масата, когато Тайлър се върна с елен. Погледна към него и веднага разбра, че Зак е прав.
— Зак открадна парите ти и тръгна за Нови Орлеан — каза тя, като се чудеше какво още може да бъде объркано в живота й. — Взе и едно от мулетата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тайлър привидно не реагира на новините.
— Яла ли си? — попита я.
Тя поклати отрицателно глава. Без да каже нищо повече, седна да се храни. Ядяха в мълчание, което не бе нарушено, докато не събраха съдовете от масата.
— Искам да махна превръзката от главата си — каза тя, след като свършиха.
— Не мисля, че…
— Не искам повече да изглеждам като изрод. Искам да измия косата си. Имам чувството, че главата ми гъмжи от мравки. — Тя млъкна за малко. — Вероятно ще трябва и да я подстрижа. — Чудеше се дали си спомня, че й е казал, че ще я измие вместо нея.
— Ще стопля вода — каза Тайлър и след минути вече беше покрил печката със съдове.
— Искам само да си измия косата — каза Дейзи.
— След това ще имаш нужда от баня.
Не беше искала да го моли, но страшно много искаше да се изкъпе. Помогна му да напълни кофите. Този път беше по-лесно, тъй като можеха да вземат вода от потока.
— Седни — каза Тайлър, когато се приготви за свалянето на превръзката.
Напоследък Дейзи сънуваше кошмари, свързани с външния й вид. Но в същото време се радваше, че няма огледало, в което да се види как изглежда. Тайлър махна превръзката.