— Не, няма.
— Ти не знаеш нищо. Баща ми беше такъв. С изключение на това, че не проявяваше насилие, освен ако волята му не е изпълнена, но дори и тогава не ни удряше. Само че никога не му хрумна, че ние може да искаме нещо друго или че можем да намерим някой отговор, който той не може. Не разбираш — каза му тя, като се опитваше да се контролира. — Цялото ти съществуване не зависи от каприза на някой мъж. Можеш да си правиш каквото си поискаш.
— Дори и за мъжете има ограничения.
— Не толкова, колкото за жените. Аз не бих могла да живея тук горе като теб. Хората ще си мислят, че сигурно не съм почтена жена.
— Аз мисля, че си.
— Това си е типично за теб — каза раздразнено тя. — Не можеш да се изправиш срещу действителността. Хората не приемат подобни неща на доверие.
— Готов съм да се бия с всеки, който те обиди.
Той наистина беше мил. Жалко беше, че е такъв глупак.
— Ето, пак забравяш за действителността. Ти ще си последният човек, който може да докаже невинността ми.
— Аз съм единственият, който наистина знае.
Дейзи осъзна, че се е долепила до голите гърди на Тайлър. Опита се да се измъкне, но той не я пускаше. Не можеше да каже дали нейната коса или косъмчетата по гърдите му, но нещо гъделичкаше носа й. Премести главата си, но това само я накара да осъзнае, че бузата й докосва гладката му, топла кожа.
Изведнъж настроението й се промени и тя откри, че е много лесно да забрави трагедията си. Даже в ума й не остана място за друго, освен за мъжа, който я държеше в обятията си. Искаше да избяга и да се скрие, да се престори, че той никога не я е виждал, когато е била най-грозна. Но тя седеше плътно прилепена до него, защото, въпреки че я беше видял в най-лошия момент, не я беше отхвърлил.
Любовта, която изпитваше към него, преливаше в сърцето й и тя още по-силно се притисна до него. Той беше най-милият мъж, който познаваше. Никой друг не би се грижил за нея, не би се съобразявал с желанията й, не би понасял оплакванията и критиките, не би продължавал да й повтаря, че е красива.
Невъзможно беше да не го обича. Невъзможно беше и да не иска да я целува, да я прегръща, да я утешава.
— Трябва да се научиш да вярваш повече в добротата и справедливостта на човешката природа — каза й Тайлър. — Повечето хора биха искали да вярват в най-доброто, стига да им дадеш възможност.
Дейзи не мислеше така, но Тайлър мислеше и точно затова тя щеше да му бъде вечно признателна. Притискаше се в него и бе проникната от неговия оптимизъм. Докато я прегръщаше, тя наистина беше жената, която той си мислеше, че е.
Дейзи се притисна още по-силно. Скоро щеше да дойде време да се отдели от него, но не сега, все още не.
Може би, ако останеше тук достатъчно дълго, можеше да се научи да вярва в себе си така, както той вярваше.
Тайлър вдигна главата й и нежно я целуна по устните. Това определено й помагаше. Гай я беше целунал веднъж по бузата, но тази целувка я беше накарала да се почувства, сякаш му е сестра.
В отношението на Тайлър към нея нямаше нищо братско. Той ясно показваше, че я желае.
Дейзи изобщо нямаше опит в любовта, но можеше да каже кога един мъж е възбуден. Доказателството за желанието на Тайлър притискаше корема й. Все пак той не просто я желаеше физически. Казваше, че я намира за хубава. Казваше, че я намира за възхитителна, жена, способна да направи точно това, което реши. Казваше, че е жена, на чието присъствие се радва и се вълнува от това, че е при него.
Съпротивата на Дейзи рухна. Гърдите й, опрени в гърдите му, бяха станали чувствителни. Дори най-лекото движение предизвикваше омаломощаващи пристъпи на желание, които бяха обхванали цялото й тяло. И последният опит за съпротива заглъхна и като се притисна в него с трескавостта на новооткритата страст, тя потъна в обятията му.
Без да я предупреди, Тайлър я вдигна и я понесе към леглото. Положи я внимателно и се отпусна до нея. Придърпа я още веднъж към себе си и целуна челото и очите й. Ръцете му танцуваха по раменете и гърба й и караха тялото й да лудее във вихър от замайващи усещания.
Тайлър още веднъж пое устните й в дълбока целувка. Търсещият му език си проби път в устата й. Имаше толкова много нови неща, които тя не можеше да осъзнае изведнъж. Но не искаше да се отдръпне. Не искаше да пропусне нито миг от това чудесно изживяване. Езикът й отвърна на неговия змиеподобен танц, който направо разтопи Дейзи от желание.
Ръката на Тайлър обви едната й гръд. От изненада Дейзи дишаше на пресекулки, но Тайлър не отдръпна устните си. Знаеше, че трябва да му каже да спре. Знаеше, че вече са стигнали прекалено далеч, но през роклята той чертаеше с пръст кръгове около зърното й. Усещането беше такова, че нямаше воля да се противопостави. Това беше повече от достатъчно, за да отприщи море от желание, скрито дълбоко в нея. Искаше още и още.