— Но не чак толкова щастлива, че да отклониш възможността да се позабавляваш малко, преди да дадеш клетва.
— Това не е справедливо! — извика Дейзи. — че нямах намерение да изтървам нещата. Държах се глупаво. — Тя се бореше със сълзите. — Както и да е, сега това наистина няма значение. Гай няма да се омъжи за мен при моя външен вид. И двамата се притесняваме за нищо.
— Не в това е спорът — каза Тайлър. — Докато си сгодена, не трябва да позволяваш на друг мъж да те докосва.
— Като вземем предвид това, че и двамата с брат ти прекарахте нощта в леглото ми, съмнявам се, че който и да било ще ме сметне за недокосната. Имам намерение да освободя Гай Кокрейн от обета в минутата, в която го видя.
— Защо ще го правиш?
— Точно поради тази причина, поради които ти ми се сърдиш. Прекарах една седмица заключена в хижа с двама мъже и нито една жена, която да гарантира, че съм останала девствена.
— Няма защо това да се знае. Можем да измислим нещо.
— Мога също така и да те оставя да ме съсипеш. А сега иди да правиш нещо — готви или иди на лов, или се погрижи за мулетата. Имам нужда да остана сама.
Тя го избута от своя кът и дръпна плътно одеялото. След това сълзите бликнаха от очите й. Отпусна се на леглото. Защо беше оставила Тайлър да стигне чак дотам? Никога досега не е била жертва на подобни страсти. Дори не беше съзнавала, че има такива. А сега бе искала да я люби.
Защо?
Защото го обичаше. Може и да го смяташе за най-непрактичния човек на този свят, по беше се влюбила в него точно защото той никога не би подчинил мечтите си на тесния калъп на благоразумието. Имаше смелостта да иска, куража да преследва това, което иска, въпреки неодобрението на всички останали.
Не се съмняваше в себе си. Беше уверен, че ще съумее да направи всичко, което реши. Той беше всичко, което тя искаше да бъде. Той имаше силата, която тя искаше да има, решимост, която й липсваше. Не се страхуваше да мечтае.
Той никога не би приел предложението на Гай Кокрейн.
Но преди шест месеца, когато Гай й направи предложение, тя не разсъждаваше така. Чувстваше се облекчена, че най-после някой й беше предложил да я освободи от тиранията на баща й. Нямаше да живее във Филаделфия като майка си, но все пак щеше да има хубави къща, сносни дрехи и възможност да ходи на събирания. След годините на бедност и скучни следобеди тя с нетърпение очакваше подобен живот.
Освен това харесваше Гай. Той беше много привлекателен и беше джентълмен. Очакваше, че ще се чувстват приятно заедно. Не беше се притеснявала от това, че я ухажваше рядко и небрежно. Майка й я беше учила, че благовъзпитаните мъже и жени внимателно сдържат чувствата си един към друг преди брака, а после не ги проявяват пред други хора. Можеше да се наслаждава на този тип целувки, които си разменяха с Тайлър само в уединението на спалнята или никога, ако се държеше според общоприетите нравила.
Но после някой беше убил баща й и всичко се бе объркало. Репутацията й беше съсипана. Не се беше замисляла преди, но след това, което една не се случи, тя трябваше да се изправи срещу фактите. Гай щеше да развали годежа им. Не можеше да очаква от него да направи друго.
Но това нямаше значение. След Тайлър, каквито и да бяха отношенията им с Гай, тя нямаше да бъде доволна от тях. Почувства как сълзите текат по бузите й. Единственото логично нещо, което й оставаше да направи, беше да се омъжи за Зак или Тайлър, но тя никога не би го направила. Не обичаше Зак и въпреки че беше влюбена в Тайлър, не искаше да прекара остатъка от живота си в хижа в планината и в очакване той да намери злато, което не съществува.
Не знаеше какво да предприеме, но трябваше да има и друго решение. Тайлър беше казал, че тя може да направи всичко, което си пожелае, но тя не знаеше как да направи каквото и да било, освен да готви, да разтребва къщата и да чете книги. Може би беше възможно да си намери работа като икономка. Поне не би гладувала и няма да се наложи да се омъжва за мъж, когото не обича.
Сълзите потекоха още по-бързо.
Нямаше смисъл да се надяна, че Тайлър ще се промени, ще улегне и ще си намери истинска работа. Той не я обичаше. Не се и беше преструвал, че я обича. Може и да е казвал, че я харесва; че е привлекателна, но като се върне в града, мнението му ще се промени, защото там има много други жени, с които да я сравнява.
— Снегът в по-голямата част от планината се е стопил — обяви Тайлър на вечеря. — Мисля, че можем да тръгнем утре.
— Добре — едва отрони тя. Чувстваше се куха. Той искаше да се отърве от нея.
— Брат ми и жена му са в Албакерк и очакват раждането на първото си дете. Мисля да те заведа при тях. Така никой няма да разбере, че не си била с тях през цялото време.