— Ще се съгласи ли брат ти?
— Разбира се.
— Ами жена му?
— Ще направи всичко, което може да помогне.
Всичко, което може, за да откачи Тайлър от тази въдичка. Не Тайлър, а тя щеше да понася последствията от последните няколко дни.
— Ще можеш да останеш при Хен и жена му, докато твоите приятели се върнат от Санта Фе.
— Нямам никакви пари. — Не искаше да прави такова признание.
— Хен ще се погрижи за всичко, от което имаш нужда.
Той и Зак наистина се разпореждаха както си искат с парите на братята си.
— Искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен — каза тя след дълго мълчание. — Зная, че бях голямо притеснение, и сега, когато всичко се обърка…
— Не се притеснявай. След няколко дни всичко ще се оправи.
Помисли си за косата, за белега на главата, за белега в душата си. Нещата никога няма да се оправят.
През останалата част от вечерта не говориха много. Дейзи се оттегли в своя ъгъл. Много се беше привързала към това малко пространство. То й даваше повече усамотение от това, на което беше свикнала в бащиния си дом. Но и останалите неща тук бяха различни от нещата в дома й. Баща й не можеше да понася, когато тя или майка й не бяха наблизо, освен за съвсем кратко. И тъй като той не харесваше други хора, това значеше, че не живеят сред обществото.
Тук Зак и Тайлър бяха организирали всичко около нея. Нещо, което не се бе случило дори в дома на Адора. Господин Кокрейн управляваше по същия начин като баща й. Адора никога не беше чувала майка й или брат й да поставят под съмнение нещата, които той казваше. Въпреки че Гай беше добряк, и той показваше признаци, че очаква домът му да бъде като този на баща му. Дейзи би приела това, ако се беше омъжила за него, преди да срещне Тайлър. Сега не знаеше какво да направи.
Всеки мъж, за който можете да се омъжи, ако изобщо някой й предложеше подобно нещо, сигурно ще има още повече изисквания. Беше забелязала, че колкото е по-беден един мъж, толкова повече очаква от жена си. Не познаваше все още добре обществото, за да разбере това, но знаеше какво е виждала.
Бедността превръщаше жените в робини. Тя реши, че ако ще е бедна, по-добре да е сама. Нямаше да бъде робиня на никого.
Но това я връщаше обратно към плашещата мисъл, че ще трябва да се справя сама, а не знаеше нищо за оцеляването със собствени усилия.
Тайлър се въртеше неспокойно в леглото. Въпреки че цял ден се беше опитвал да не мисли за това, все още беше ядосан на Дейзи. Не можеше да приеме годежа й. Ако го нямаше това, което почти бяха направили, щеше да изглежда като решение на зрели хора. Но сега се чувстваше като развратник.
Никога досега в живота си не беше правил неприлично предложение на жена, която беше обвързана. Може той самият да не искаше да сключва брак, но брачната клетва за него беше нещо свещено, както и за женените му братя. Чувстваше се като мерзавец. Никой свестен мъж не се опитваше да люби сгодена жена.
Да люби! Не това беше искал да прави той. Възнамеряваше да задоволи похотта си — не можеше да се украсява с невинни оправдания.
Наред е всичко друго го притесняваше и тази слабост. Преди никога не би се поддал на изкушението. Какво у Дейзи го караше да губи контрол над действията си?
Тя беше дяволски привлекателна. Не можеше да я нарече страхотна или красива, но имаше нещо в нея, на което той не можеше да устои. Беше си мислил, че е привлекателна дори когато главата й беше превързана. Това трябваше да го предупреди.
Предполагаше, че я харесва отчасти заради куража й. Тя никога не се обезсърчаваше или колебаеше. И не беше досадна. Стараеше се да създава колкото се може по-малко грижи. Дори се опитваше да помага в работата. Беше тръгнала след сърнето заради него. Не можеше да й обясни, че няма друга причина да се грижи за него, освен тази да й достави удоволствие, не и след като беше измъкнала Зак навън, за да й помогне да прогони пумата.
Това беше смешно. След първата си среща с хищника би си помислил, че никога няма да приближи до друга пума. Но въпреки това тя беше излязла в нощта, за да защити неговото сърне.
Неговото сърне!
Радваше се, че тогава за последен път видя това създание. Тя си нямаше представа колко е трудно да късаш клони от дъбове през зимата.
Трябваше да се чувства виновен за това, че седи тук и се самосъжалява, когато Дейзи се крие зад завесата, защото целият й живот се разпада. Не се случваше често бедна жена да има възможността да се омъжи за единствения син на най-богатия мъж в града. Това беше точно едно от нещата, които майка й вероятно я е учила да търси. Това беше единствената роля, за която я беше подготвял баща й.