Тайлър се облегна на дънера на една топола. Щеше да пази, макар да не смяташе, че е необходимо. Съмняваше се, че убийците могат да стигнат толкова далеч за днес, но не можеше да си позволи да прави грешки.
И без друго не можеше да спи. Обвиненията на Дейзи бяха повдигнали въпроси, на които не можеше да отговори. Всичко, което й беше казал, бе истина. Или поне беше до този момент. Сега вече не знаеше. Единственото, което знаеше, беше, че не му е приятно да напусне Дейзи.
Не беше само заради безопасността й. Интересуваше се какво ще направи тя за бъдещето си. Той вярваше, че може да направи всичко, което си поиска. Но тя не мислеше така.
Притесняваше се, че ще се омъжи за Гай Кокрейн. Не го познаваше, но едва ли струваше много. Досега никога преди не го беше споменавала. Никоя жена не мълчеше за годеника си, ако беше убедена, че той е най-добрият човек на света.
Тя почти го беше оставила да я люби. Ако обичаше този Кокрейн, никога нямаше да направи нещо подобно. Можеше да го остави да я целува по бузата, като брат, а не по начина, по който я беше целунал. Или не би му позволила да я целуне втори път.
Не знаеше защо се е съгласила да се омъжи за Гай Кокрейн, но определено не го обичаше.
Не, знаеше? Тя му беше казала. Бащата на Кокрейн е най-богатият човек в Албакерк, а нейната майка цял живот й беше повтаряла да не се омъжва за беден мъж.
По дяволите, семейство Рандолф вероятно бяха по-богати от Кокрейнови. Чудеше се дали тя щеше да се омъжи за него заради парите му.
Знаеше, че не е справедливо, но тази мисъл не излизаше от главата му. Тя никога не пропускаше възможност да му каже колко малко одобрява идеята му да търси злато. Явно беше, че няма намерение да обвързва живота си с човек, когото смята за мечтател.
Но тогава защо почти го остави да я люби? Главата на Тайлър беше пълна с объркващи въпроси и откъслечни идеи, примесени с известна надежда и много страхове. Най-объркващо от всичко беше, че не можеше да разбере защо всичко това се случва на него. Не обичаше Дейзи. И не искаше да се жени за нея. Наистина, искаше да я люби, но бе искал да люби и други жени. Не. Искал беше да задоволи сексуалните си нужди с много други жени, но това, което искаше от Дейзи, беше съвсем различно.
Чувстваше се несигурен. Какво всъщност искаше? Защо го искаше точно от Дейзи? Всичко, което можеше да каже със сигурност, беше, че я харесва и се радва, че е с него. Намираше я за привлекателна и искаше да я люби. Надяваше се, че няма да се омъжи за Гай Кокрейн.
До какво водеше всичко това? Проклет да е, ако знае! Само дето го болеше главата и не можеше да заспи.
Лицето на Ед пребледня, докато той гледаше писмата в ръката си.
— Знаеш ли чия е тая хижа? — попита той с дрезгав глас.
— На един мъртвец — отговори Тоби от леглото.
— Какво държиш там? — попита Франк.
— Писма — отговори Ед. — Всичките са адресирани до Тайлър Рандолф.
Цигарата на Тоби увисна във въздуха:
— Сигурен ли си?
— Ъхъ — отговори баща му.
— Кой, по дяволите, е Тайлър Рандолф? — поиска да разбере Франк.
— Ако някога беше пасъл крави в Тексас, нямаше да задаваш такъв глупав въпрос — каза Ед.
— Ами, не съм пасъл проклети крави в Тексас и дяволски се радвам, че е така. И не съм чувал за Тайлър Рандолф.
— Те са седмина — каза Ед.
— Седмина, които се наричат Тайлър Рандолф? — възкликна невярващо Франк.
— Не, седмина братя, глупако — рече Тоби.
— Тогава предполагам, че онзи Рандолф в града трябва да му е рода.
— В града има Рандолф? — попита Тоби, като толкова бързо седна на одъра, че удари главата си.
— Ъхъ. Името му е едно такова глупаво, не мога да си спомня как беше.
— Хен? — попита Тоби.
— Да, точно така. Пристигна с толкова вагони, че спокойно можеше да си направи цяла влакова композиция. — Франк млъкна за малко. — Точно така! Тоя Рандолф е намерил нашето момиче. И сега я води при жената на брат си. — Той се ухили доволен, че е решил загадката. — Всичко, което трябва да направим, е да го последваме и да я убием.
— Ще го направиш без мен — каза Тоби, като стана от одъра. — Не знаеш ли кой е Хен Рандолф?
— Не, и не ме интересува.
— По-добре, по дяволите, се заинтересувай тогава! Той е най-бързият стрелец, който някога си срещал — каза Ед. — Няма друг, който поне малко да е като него.
— Не смятам да работя срещу него — каза Франк. — Ще измъкнем момичето и тоя Тайлър от прикритието им.
— Ако докоснеш един от тия Рандолф, останалите ще са при теб, преди да си успял да се изплюеш — каза Тоби.
— Аз също няма да тръгна с теб — обади се Ед. — Първо на първо, никога не съм искал да убиваме момичето. И няма да имам нищо общо с убийството на някой Рандолф. Трябваше само да я треснеш с нещо по главата. Ама ти тъй или иначе точно туй си направил.