Лаура изглеждаше смаяна.
— Разбирам. Е, няма да бъде лесно да подновим гардероба ти. Създадена си с по издължени линии.
Дейзи успя да се усмихне слабо:
— Никога не съм чувала да го казват по такъв красив начин. Доста съм висока за жена. Бях облекчена, когато съпругът ви отвори вратата и трябваше да го погледна от по-ниско.
— Ще харесаш семейство Рандолф — каза Лаура с успокоителна усмивка. — Всичките седем братя са по-високи от теб. Синът на Джордж, Уилям Хенри, е само на дванадесет, но е почти шест фута.
Дейзи си помисли колко чудесно би било да се намира сред тази гора от едри мъже, но изхвърли тази мисъл от главата си. Нямаше защо да се залъгва с невъзможни неща.
— Трябва да си уморена — каза Лаура, като се изправи. — Аз съм.
На вечеря дообмислиха историята, която щяха да предложат на обществото. Сега умората си казваше думата.
— Мисля, че трябва да си лягаме — каза Лаура и отиде до Хен.
Той нежно я целуна.
— Сигурна ли си, че ще бъдеш добре? — попита той.
Това беше първото смекчаване, което видя у този човек. Той просто безумно обичаше жена си.
— Ще се оправя. Досега винаги съм била добре. Вие с Тайлър можете да обсъдите какво да направите за бъдещето на Дейзи. А аз ще се притеснявам за това, как да й намеря дрехи.
— Няма нужда да го правиш — обади се Дейзи. — Мога още доста дълго да нося тази рокля.
— Не, не можеш — заяви Лаура, като подчертаваше думите. — Изглежда така, сякаш всеки миг ще се разпадне. — Тя хвърли на Дейзи преценяваш поглед. — Мисля, че мога да намеря нещо, което да ти стане. Ако полите не са достатъчно дълги, ще пришием един волан.
Тя въведе Дейзи в удобна спалня.
— Добре ще е за мъжете да си поговорят довечера. Не си говорят един на друг, освен ако не ги принудиш.
— Зак говори предостатъчно и за двамата.
Лаура се изсмя:
— Съжалявам, че е трябвало да го изтърпиш. Той направо ще умори Джордж.
С помощта на Дейзи, Лаура облече нощницата си.
— Ето, вземи една от моите — каза тя с усмивка. — Може да не е достатъчно дълга, но е широка за две като теб.
Когато облече нощницата, Дейзи се изсмя. Едва стигаше да прасците й, но тя беше щастлива да съблече роклята си и да облече нещо подходящо. Би предпочела да носи ризата на Тайлър, но не мислеше, че Лаура би я разбрала.
Лаура легна на леглото и се облегна на няколко възглавници. Потупа с ръка съседното легло.
— А сега ми кажи какво наистина се случи между теб и Тайлър. Ти, разбира се, го обичаш.
Хен хвърли към Тайлър песимистичен поглед:
— Виждам, че все още си пъхаш носа там, където не ти е работа.
— Какво трябваше да направя? Да я оставя да изгори?
— Не, разбира се, но трябва да си признаеш, че имаш голям проблем.
— Виж, съжалявам, че така те прогоних от спалната ти, но не предполагах, че Лаура ще направи така.
— Какво очакваше да направи? Да остави момичето да спи с теб?
— По-скоро, че ще я сложи на някой диван или нещо такова.
— Когато ти и аз си спим на удобни легла? Не знаеш много за жените.
— Дори нищо, ако съдим по последните няколко дни.
Хен хвърли на брат си ироничен поглед.
— Нищо няма да ти кажа.
— Любовният ти живот ме интересува малко повече от този на Зак, което ще рече — изобщо не ме интересува.
— Благодаря.
— Пак заповядай.
Хен отиде до кафеника, но той беше празен:
— Как върви търсенето на злато? — Само приглушеното барабанене на показалеца показваше раздразнението му.
— Нищо не мога да нравя заради снега.
— А иначе напредваш ли?
— Така мисля.
— Знаеш, че не се налага да го правиш.
— Да, зная.
— И ти си като Монти.
— Какъв? — попита Тайлър учуден, че го сравнява с близнака си.
— Опитваш се да докажеш нещо, което няма нужда от доказване.
— За мен има.
Хен въздъхна:
— А какво ще стане, ако не намериш злато?
— Ще се притеснявам за това, като стигна дотам. — Нямаше намерение да казва на когото и да било, че смята да замине. Щеше просто да изчезне.
— Да работиш за Джеф или Мадисън няма да разреши проблема, нали?
— Не.
— Тогава не го прави.
Тайлър се втренчи в брат си.
— Мислиш, че трябва да прекарам остатъка от живота си в търсене на злато?
— Не мисля, че трябва да прекараш и пет минути в търсенето му, но ако си мислиш, че трябва да намериш мястото си в живота, продължавай, докато резултатът те задоволи.
— Ти какво би направил?
— Не бих работил за Мадисън и особено — за Джеф, дори и това да означава, че ще трябва да бъда шериф на Сикамор Флетс до края на живота си.
Тайлър се изсмя. На вратата се почука. Когато Хен отвори, един мъж му подаде поднос с нова каничка кафе. Хен наля една чаша, прибави щедро количество сметана и я занесе до вратата на жените. — Лаура отвори при почукването, взе кафето, целуна Хен и незабавно затвори вратата под носа му. Хен се върна на мястото си и си сипа чаша кафе. Пиеше го чисто.