— Можеш да работиш като готвач — каза Хен. — Трябва да има места в Ню Йорк, където плащат царски, за да намерят някой като теб.
— Не искам да работя за никого. Искам сам да съм си шеф.
— Прави каквото смяташ, че трябва — каза Хен, който явно губеше интерес към темата. — А сега ми кажи как се забърка с тази жена.
— Не съм се забъркал с нея.
— Прекарал си последната седмица с нея, доведе я тук: забъркал си се, и то как?
— Нищо друго не можех да направя.
— С подобни неща винаги е така.
— Ако ще бъдеш саркастичен, няма смисъл да говорим.
— Не съм саркастичен. Говоря от опит.
— Да, толкова много опит имаше, преди да се появи Лаура.
— Имах достатъчно.
— И аз имам известен опит. И не съм се забъркал с нея. Преживя ужасно нещо, но си има годеник. Веднага щом се върнат от Санта Фе, ще отиде при неговото семейство. След което вече няма да съм отговорен за нея.
— И какво искаш да направим ние?
— Да се грижите за нея, докато те се върнат. Не може да е след повече от няколко дни, най-много седмица. Снегът бързо се топи.
— А ти какво ще правиш?
— Тръгвам към планината. Вече изгубих много време.
— Значи наистина не си се обвързал с нея?
— Не. Тя не се интересува от мечтатели като мен. Това, което тя каза за моите хотели, направи коментарите на Мадисън и Джеф да звучат направо любезно.
— Изглежда ми мило момиче.
— Такава е.
Хен изпи кафето и остави чашата настрани:
— Как изглежда годеникът й?
— Не зная.
— По-висок ли е от нея?
— Не.
— Тогава нищо няма да се получи.
— Богат е.
— Може и да е искала парите му, но вече е променила решението си.
— Откъде знаеш?
— Дойде с теб тук.
— Нямаше къде другаде да отиде.
— Всяка жена има къде да отиде. Тя е предпочела да дойде тук. — Хен се изправи. — По-добре да отида да видя момчетата. Никога не спят, когато са в една стая.
Тайлър разсеяно си сипа чаша кафе. Докато пиеше силната, гореща течност, се чудеше дали Хен може да се окаже прав. Надяваше се, че не.
В камината на разкошната всекидневна на Регис Кокрейн гореше огън. Целият му апартамент в скъпия хотел „Санта Фе“ беше обзаведен с мебели, имитации на стил Луи XV, тапицирани с кадифе във виненочервено. Той дъвчеше фас от пура, дълъг един инч, докато разглеждаше голяма карта, която даваше очертанията на всяко парче земя от реката до планините между Берналило и Албакерк. Носеше черен вълнен костюм от три части, бяла риза и папийонка и приличаше точно на това, което бе — много богат банкер и най-богатият човек в Албакерк. Срещу него седеше един по-беден мъж.
Кокрейн нетърпеливо бръсна малко пепел, паднала върху картата.
— Сигурен ли си, че това е маршрутът, по който ще се движи железницата? — попита той.
— Може да има отклонение от една-две мили, но…
— Къде ще пресича реката? Това е важно.
— Някъде под Албакерк.
— Сигурен ли си?
— Не съм сигурен къде точно, но ще е под Албакерк.
— Значи не могат да променят маршрута от западната страна на реката?
— Ще им струва двойно по-скъпо.
Лицето на Регис бавно се разтегна в усмивка. Той се облегна назад, махна пурата и отпи от брендито си.
— Тогава имам и последния от ония копелета, които се опитаха да ме изключат от сделката.
— Кои? — попита другият.
— Петимата най-богати в Албакерк след мен. Не ми личи особено, но имам смесена кръв. На тях това не им харесва и се опитаха да ме прецакат и да оберат всички облаги. Изкупиха цялата земя около мястото, където се планира да бъде гарата. Смятат да я продадат прескъпо, когато пристигне железницата.
— Но как ще ги събори това, че купуваш земята около града? Те все още си имат тази в града.
Регис удари с юмрук по масата:
— Ако притежавам всяка педя земя от Берналило до Албакерк, нито един проклет влак няма да влезе в тоя град, освен ако аз не се съглася. А аз няма да се съглася, докато не ми дадат половината от сделката.
— Ами ако не се съгласят?
Лицето на Регис застина в жестока гримаса:
— Няма жив човек, който да го е правил.
На следващата сутрин Тайлър разбра, че му е трудно да се сбогува. Скованата атмосфера в стаята не облекчаваше с нищо неловкостта, която изпитваше. Хен и Лаура бяха все още в спалните си, но той имаше чувството, че надничат през рамото му. Лаура беше свила косата на Дейзи в здрав кок. Тайлър я харесваше повече, когато падаше на свободни букли.