Дейзи се откъсна от мислите си.
— Красива е. Разбира се, че ми харесва.
Намериха само една готова рокля в целия Албакерк, която да стане на Дейзи, като се удължи малко. Изпратиха плат за две по-обикновени рокли, които да бъдат готови на другия ден. А три по-официални рокли им бяха обещани до пет дни.
— Май не ти харесва.
— Съжалявам, мислех.
— Но не за баща си.
Дейзи погледна виновно:
— Как разбираш?
— Никога и аз се отчайвах от въпроса дали Хен ме обича и ще се ожени ли за мен — усмихна се Лаура. — Чувствах се точно както ти сега.
— Предполагам, че няма защо да отричам, но е толкова глупаво. Той изобщо не е типът човек, който търся за съпруг.
Лаура се засмя от сърце.
— Аз се кълнях, че Хен Рандолф е последният човек, за когото ще се омъжа. Казах му да стои настрани от мен. Опитах се да го прогоня. Дори се опитах да избягам от него. Но нищо не се получи. Когато обичаш някого така, както ти Тайлър, нищо друго няма значение.
— Той не ме обича.
— Обърни се. Сигурна ли си?
Дейзи се завъртя леко.
— Никога не е казвал, че ме обича, и нямаше търпение да си замине.
— Имаш предвид това, че избяга. Всички от семейство Рандолф го правят.
— Защо?
— Вярват, че по характер не стават за женене. Направо трябва да ги вържеш и да ги замъкнеш при свещеника. Завърти се.
Дейзи се обърна още малко.
— Не бих се омъжила за някой, който трябва да бъде принуден да го направи.
— Малко преувеличих, разбира се — призна си Лаура, като стана сериозна. — Но те наистина се съпротивляват повече, отколкото е разумно. Ако успееш обаче да ги убедиш, остават при теб завинаги.
Тя се усмихна по начин, който накара Дейзи да й завижда, че Тайлър не чувства към нея същото, каквото Хен очевидно чувства към Лаура.
— Хен казва, че това е семейна черта. Аз мисля, че е заради отговорността. Първият ми съпруг бързо се ожени, но се самоуби и ме остави сама да се грижа за сина си. Хен толкова добре съзнаваше отговорността, която би поел, че се опита да се скрие. Роуз и Айрис казаха, че и с техните мъже е било така. А сега ми помогни. Никога няма да повярваш, че всеки ден изкачвах един каньон, когато бях бременна с Адам. Обръщай се бавно, за да видя дали е станало равно.
— Не мисля, че Тайлър някога ще се омъжи — каза Дейзи, като се въртеше бавно. — Той няма нужда от никого.
— Мисля, че го съдиш много строго. Той първи от братята се появи, когато Хен беше изпаднал в беда.
— Но ги каза, че не си го виждала от година.
— Вярно е — призна си Лаура. — Сега я съблечи.
Когато Лаура разкопча роклята, Дейзи я свали от раменете си и я остави да падне на пода. Взе старата си рокля и я облече.
— По едно време си мислех, че ме харесва, но сега си мисля, че е било просто защото бяхме затворени заедно. Би чувствал същото към коя да е жена.
Дейзи се закопча.
— Не казвам, че Тайлър съзнава, че те обича, но ще ти кажа, че никога не съм го виждала така несигурен пред жена, както е пред теб. Ще му трябва малко време да го приеме. Ако си мислиш, че си заслужава да чакаш, не се отказвай.
Дейзи вдигна новата рокля и я обърна наопаки. Седна на дивана до Лаура, взе една вдяната игла и започна да пришива ивицата към роклята. Лаура вдяна втора игла и подхвана другата страна.
Дейзи не знаеше дали си заслужава да чака Тайлър. В него имаше толкова много неща, които я плашеха. И в същото време — много неща я привличаха. Сякаш в него живееха две личности. Никоя от тях не доминираше, така че за Дейзи беше трудно да вземе решение.
— Не мисля, че имаме много общи неща — каза тя най-накрая. — Нещата, които той иска, ме плашат, а нещата, които аз искам, не му харесват.
— В такъв случай, трябва да престанеш да мислиш за него колкото се може по-скоро. Ако не го направиш, само ще разбиеш сърцето си.
Дейзи се съгласи. Само че щеше да разбие сърцето си, ако спре да мисли за него.
Дейзи вече беше прекарала четири дни в Албакерк, когато на излизане от един магазин буквално се блъсна в Адора Кокрейн и майка й.
С възклицание на удоволствие, Адора я прегърна.
— Никога не съм си мислила, че баща ти ще те пусне за толкова дълго време, че да останеш повече в града.
Радостта на Дейзи от срещата помръкна:
— Баща ми е мъртъв. Беше убит миналата… преди няколко дни. — Вече нямаше вероятност Гай да иска да се ожени за нея, не и в този й вид, но тя трябваше да се придържа към измислената история. Нямаше смисъл да съсипва репутацията на Тайлър.
— Какво правиш тук? — попита госпожа Кокрейн веднага след изказването на съболезнованията.
— Изгориха къщата ни. Един златотърсач ме намери и ме доведе тук при жената на брат си.