— Остави всичко на мен — каза той. — Ще се отбия при шерифа утре, като отивам в банката.
— Аз исках да им устроим засада, но Тайлър каза, че трябва да почакаме, ако искаме да хванем човека, който стои зад тях.
— Какво ви кара да мислите, че има някой зад тях? — каза господин Кокрейн.
— Тайлър казва, че не са от този тип хора, които могат да измислят такъв план. Те са наемни убийци. Каза, че ако ги хванем, този, който ги е наел, ще наеме други да ме убият.
— Боже господи! — възкликна Бел Кокрейн. — Това не е нещо, за което момиче като теб трябва да си мисли. Според мен е крайно неподходящо господин Рандолф да обсъжда това с теб.
— Аз го обсъждах с него — съобщи Дейзи на всички. — В края на краищата аз бях тази, която се опитваха да убият. Това не е нещо, което може просто да се забрави.
— Била си страшно храбра — каза Адора. — Аз сигурно щях да изпадна в истерия.
— Не мисля. Не е възможно да изпаднеш в истерия за девет… — Дейзи рязко спря. Ако не внимаваше, щеше да развали всичко — почти за два дни, особено когато през половината време си в безсъзнание, а през другата половина яздиш магаре.
— Горкото момиче — прояви съчувствие Гай. — Бих те разбрал, ако си легнеш и не се събудиш цял месец.
Дейзи не знаеше какво да отговори на това. Такава абсурдна мисъл никога не й беше хрумвала.
— Може да си почива както си иска и колкото си иска — увери я госпожа Кокрейн. — Адора и аз ще бъдем щастливи да направим каквото можем за теб.
— Мисля, че Боб Грийн трябва да стои зад всичко това — каза Дейзи, като се опита да върне разговора към убийците. — Нямам представа защо, но не мога да се сетя за никой друг.
— Можеш да забравиш цялата тази работа — каза господин Кокрейн. — Не съм съгласен с господин Рандолф. Сигурен съм, че са скитащи престъпници, които убиват за каквото и да е. — Той се замисли за момент. — Въпреки че Боб Грийн може да бъде един от заподозрените. — Той отново направи пауза. — Да, трябва да се помисли по това.
— Добре. Радвам се, че тази работа е уредена — каза госпожа Кокрейн. — Сигурна съм, че за теб е облекчение, скъпа, да знаеш, че не трябва отново да се притесняваш.
Дейзи се накани да каже на госпожа Кокрейн, че няма да се успокои, докато убийците и мъжът, които стои зад тях, не бъдат хванати, но осъзна, че е безсмислено. Всичко беше в ръцете на господин Кокрейн. Бел Кокрейн никога не би разбрала защо има и други неща, за които една жена да си мисли.
За Дейзи беше неприятна изненада да установи, че Кокрейнови са също толкова решени да мислят вместо нея както баща й. Всъщност те изобщо не искаха тя да разсъждава. Беше очаквала, че ще бъде облекчение да повери всичките си проблеми в ръцете на Гай и баща му, но не беше така, не и когато дори нямаше да я оставят да говори за това.
— Адора и майка й имат да правят няколко посещения утре сутринта — каза господин Кокрейн. — Това ще бъде възможност за теб и Гай да останете сами. Имате много неща да обсъждате. — Той хвърли на сина си многозначителен поглед. Гай неловко се усмихна, но не показа нежелание. — Сега мисля, че трябва да си лягаш.
— Сигурен съм, че семейство Рандолф добре са се грижили за теб, но е невъзможно да се наспиш добре в хотел особено след преживения ужас. Сигурно си много изтощена.
Дейзи не искаше да се показва толкова безпомощна, но имаше страшна нужда да остане сама.
Когато най-после се пъхна в леглото, почувства облекчение. Адора искаше да разговаря. Дейзи заяви, че е уморена, и госпожа Кокрейн изпъди дъщеря си в спалнята й. Но Дейзи не чувстваше умора, когато духна лампата си.
Беше потисната, че е напуснала семейство Рандолф. Тайлър можеше да отсъства с дни, но тя се беше привързана към Лаура. Не мислеше, че може някой да се почувства добре в присъствието на Хен, но привързаността към жена му беше за Дейзи като откровение.
Никога не беше виждала взаимоотношение като това, което съществуваше между тях. Той я защитаваше с яростна решителност и се подчиняваше на желанията й. Ако направеше нещо, без да попита, а това се случваше от време на време, той не възразяваше, когато тя се сърдеше, и би го премислил отново. Ако не се съгласеше с нея по някой въпрос, по който имаше твърдо мнение, тогава тя се подчиняваше.
Но имаше нещо друго, нещо почти скрито зад изпълнения с любов съвместен живот. Дейзи ясно съзнаваше, че ако нещо заплаши семейството му, Хен ще защити Лаура с цялата ярост, на която бе способен.
Тайлър я караше да се чувства по същия начин. Той можеше да обижда Зак, но се грижеше за него. Трябва да бе семейна черта. Тя си спомни момента, когато Уили беше дошъл в хижата. Без да си кажат и дума, Тайлър и Зак се бяха съюзили, за да я защитят.