Точно това правеха и семейство Кокрейн, но го правеха, за да я предпазят от неправилно поведение. Със семейство Рандолф не беше така.
Гай искаше да я защитава, защото си мислеше, че никоя жена не може сама да се грижи за себе си, а Тайлър очакваше, че е достатъчно умна, за да успее сама. Гай твърдеше, че я обича, но чувствата му нито веднъж не успяха да го завладеят. Тайлър искаше да я люби, защото не можеше да се овладее. Тя намираше неговата необуздана страст за много по-привлекателна.
Съмняваше се, че Адора ще оцени такова отношение. Дейзи не беше сигурна, че нещо подобно може да се е случило между господин и госпожа Кокрейн, но беше сигурна, че го има между Хен и Лаура. Между тях съществуваше силна връзка, една експлозивна сила, която сякаш всеки момент щеше да избухне. В началото не беше разбрала, но сега, когато беше отново при семейство Кокрейн, осъзна, че я е усещала, когато беше с Хен и Лаура.
През последните няколко дни в хижата с Тайлър самата тя се беше чувствала така. Тогава й се струваше опасно и нежелано, но сега съжаляваше, че го няма.
Сега всичко беше спокойно, предсказуемо, успокояващо и все пак незадоволително. Докато се унасяше в сън, на Дейзи й хрумна, че вече нищо не й се вижда правилно. Съмняваше се, че това ще се промени някога.
— Не можеш все още да искаш да се ожениш за мен — каза Дейзи на Гай. Не беше прибрала на кок косата си тази сутрин и сега си играеше с къдриците. — Приличам на плашило. Съмнявам се, че някоя почтена жена ще ме заговори.
— Глупости. Изглеждаш малко странно, но когато всички разберат какво си преживяла, ще направят пътека до къщата, за да ти предложат помощта си. Освен това косата ти отново ще израсте.
Господин Кокрейн беше тръгнал за офиса си веднага след закуска. Госпожа Кокрейн и Адора бяха излезли скоро след това. Дейзи използва тази възможност, за да освободи Гай от обещанието да се ожени за нея. Тя беше замаяна, когато й заяви, че нищо няма да промени чувствата му към нея.
— Но аз имам белег. — Дейзи вдигна косата си, за да му покаже.
— Не се вижда.
Дейзи реши, че се налага да му каже какво се е случило. Ако наистина искаше да се ожени за нея, той трябваше да знае истината. Когато Дейзи свърши с разказа си, лицето му беше пребледняло, но той не се разколеба.
— Сигурен съм, че през цялото време си се държала безпогрешно — каза той. — Чудесно е, че ми каза. — Той взе ръката й и я стисна. — Но няма нужда отново да го казваш, дори и на Адора.
Дейзи си помисли, че изглежда малко замаян, но вероятно не беше честно да го съди. Той току-що беше получил ужасен удар.
— Майка казва, че този Рандолф е джентълмен — каза Гай и се размърда неспокойно. — Сигурен съм, че е права, но можеш ли да бъдеш сигурна, че ще се придържа към тази история?
— Той беше този, който настоя да отида при брат му — каза Дейзи. — Не би ме довел при теб, дори и да беше в града. Беше твърдо решен никой да не узнае, че не съм била придружена от жена. Сигурна съм, че ще бъде бесен, задето съм ти казала.
— Много подходящо — каза Гай. — Ами останалите?
— Да не би да се притесняваш, че тази история ще ти навреди?
— Не, за Бога — каза Гай, като се изчерви. — Загрижен съм за теб. Зная, че ако тази история се разчуе, това направо ще те убие.
Странно беше, но Дейзи не мислеше така.
— Аз зная, ти знаеш, и семейство Рандолф знаят. Няма никакво значение какво мислят останалите.
— Не е съвсем така — каза Гай. — Аз ти имам вяра, но има много хора, с които може да не е така. Поразпитах наоколо за семейство Рандолф. Те са богати, но освен това имат репутации на мъже, които вземат това, което искат.
— Не познаваш Тайлър. Той нищо не иска.
— Радвам се да го чуя, но най-добре е да забравим всичко това. Ще се почувствам облекчен, когато семейство Рандолф се завърнат в ранчото си.
Дейзи не искаше Хен и Лаура да си тръгват. Те бяха единствената й връзка с Тайлър.
Каза си да не бъде глупава. Той не искаше да има нищо общо с нея. По-добре да го приеме и да не се надява на нещо, което е приключило, нещо, което никога не е било много надеждно.
Гай потупа ръката й с усмивка, която беше леко пресилена.
— Зная, че от твоето ужасно преживяване е минало много малко време. Естествено е да жалееш баща си известно време, но бих искал да определиш дата.
— За какво?
— За сватбата.
Дейзи имаше странното чувство, че е едновременно и тъжна, и облекчена. В същото време нещо, от което се боеше, бе минало на заден план.
— Не мога, не сега.
— Тогава поне ме остави да обявя годежа ни.