— Нещо такова.
— Грешиш, че съм влюбен в нея, но си прав, че не мога да я оставя, когато този убиец все още я преследва.
Тайлър не знаеше дали Дейзи ще иска да го види. Вероятно тя си мислеше, че Гай е достатъчен, за да я защитава. Но Тайлър нямаше да бъде сигурен, че е така, докато не видеше Кокрейн. Независимо от това дали Дейзи иска или не той да е в Албакерк, щеше да се увери дали тя е добре.
— Кога да те очаквам? — попита Уили.
— След четири или пет дни. Не трябва да ми отнеме много време. След като кажа на Кокрейнови и на шерифа срещу какво са се изправили, няма да имам друга причина да остана.
Но когато Тайлър тръгна към Албакерк, той знаеше, че има поне още една причина да удължи престоя си. Трябваше да се убеди, че Дейзи обича Гай Кокрейн. Иначе не можеше да я остави да се омъжи за него.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
— Мама казва, че е време Гай да обяви годежа ви — каза Адора на Дейзи.
Адора беше дошла в стаята на Дейзи, за да си поприказват преди лягане. Седеше свита на стола до леглото на Дейзи, за да се стопли.
— Казах на Гай, че не искам да се изправя срещу всичките тези хора — каза Дейзи.
— Това е само годеж, глупаче. Можеш да се скриеш в неговата стая през следващата година, ако така искаш. Ние ще те пазим.
Дейзи осъзна, че не иска зашита. Искаше усамотение. Искаше да я оставят на мира, докато разбере какво става в душата й.
И в глупавото й бунтарско сърце.
— Не е заради това. Всичко се случи толкова бързо.
— Гай отдавна иска да се ожени за теб. Това не се е променило.
— Защо иска да се ожени за мен? — внезапно попита Дейзи. — Трябва да има поне дузина по-красиви момичета, при това с голяма зестра.
— Гай винаги те е харесвал — каза Адора, очевидно малко смутена от въпроса на Дейзи. — Той мисли, че си много хубава. За него няма значение, че не си богата.
— Но обича ли ме? — настоя Дейзи. — Не изглежда да изпитва особено силни чувства към мен.
— Иска да се ожени веднага.
— Имам предвид себе си! Не ми се струва, че всячески се опитва да намери начин да остане няколко минути насаме с мен. Когато сме сами, не изгаря от желание да ме докосне, да ме прегърне. Не копнее да прави с мен неща, които знае, че няма да му позволя да направи преди сватбата.
— Искаш ли да прави всичко това?
— Да — признанието на Дейзи се изтръгна като въздишка, като дълго сдържана тайна, която тя най-после е събрала сили да признае. Само че това не беше толкова признание, колкото откритие. Преди да срещне Тайлър, тя щеше да се радва и само на любовни думи. Сега знаеше, че има и много повече от това. Тя го искаше.
Смехът на Адора прозвуча виновно:
— И аз бих искала това — призна си тя. — Мечтая си за мъж, който да ме отвлече и да ме отведе в планинска хижа.
— Аз вече бях там — каза Дейзи.
— Това е само мечта. Не бих искала да ме насилва, но би било вълнуващо, ако е толкова луд по мен, че не може да се владее. Сякаш и ти искаш същото нещо.
— Така е, но мисля, че се срамувам да го призная.
— Зная, че Гай не е от романтичните мъже — каза Адора. — Много прилича на татко, но наистина ти се възхищава. Ще бъде добър съпруг.
— Защо ми се възхищава? — искаше да знае Дейзи.
— Мисля, че е, защото си умна — отговори Адора. — Гай не е много по четенето. Впечатлен е от това, че можеш да четеш всичките тези книги да ги разбираш.
Дейзи искаше да чуе нещо за очите си, за устните си, дори за гърдите си. Не искаше да слуша за книги.
— Би ли искала да се омъжиш за някой, който се възхищава на ума ти?
— Не бъди глупава. Аз не съм умна — каза Адора.
— Не е вярно. Просто не използваш ума си.
— Мъжете не харесват жени, които мислят самостоятелно.
Тайлър харесваше. Беше й казал, че тя може да направи всичко, което поиска.
— Искат да се грижат за нас. Това се предполага, че трябва да правят. Не бих искала да се издържам сама. Няма да зная откъде да започна.
Дейзи също не искаше, но нещо я караше да опита. Не искаше съпругът й да отдели част от живота си и да й каже да не се бърка там.
— Колкото до това, че искам мъжът да бъде толкова луд по мен, че да не може да се контролира, мисля си, че в действителност не би ми харесало. Един мъж трябва да уважава жена си така, както Гай уважава теб. Той никога не би си помислил да те насилва. Как иначе би те погледнал в лицето на другия ден?
Гладно. Тайлър така би направил. След това ще иска да го повтори.
— Мисля, че просто си разстроена от това, че си била отмъкната в планината от един красив мъж.
— Откъде знаеш, че е красив? Никога не си го виждала.