Не беше никак трудно да разтълкува реакцията на Гай. Той просто беше учуден и уплашен от ръста на Тайлър. Почувства как тялото му се стяга, а изражението му стана официално. Трябваше й миг да разбере, че той заема отбранителна позиция.
— Искам да ви благодаря за това, че сте се погрижили за Дейзи вместо мен. — Гай го каза възможно най-официално. — Никога няма да мога да ви се отплатя за това, което сте направили, но много бих искал да ви платя разходите.
— Нищо не ми струва — отговори Тайлър, глух към опитите на Гай да наложи дистанция между него и Дейзи.
— Разбрах, че се е наложило да й купите дрехи.
— Ще трябва да говорите е брат ми за това — каза Тайлър.
— Успя ли да намериш нещо? — понита Дейзи, за да попречи на Гай да продължи с неприятната тема. Вбесяваше се от опитите му да се държи собственически. Ако някой трябва да се отплати на Тайлър, то това беше тя.
— Все още нямам късмет.
Той нямаше да й помогне. Виждаше как се крие в себе си като зад стена. Искаше да му извика да престане, да й даде възможност да обясни. Но не го направи.
— Защо?
— Реших, че преди да построя собствен хотел, трябва да разбера как се управлява. Затова послушах съвета ти и си намерих работа тук.
Дейзи се почувства така, сякаш огромен юмрук я е ударил в гърдите, юмрук, който беше толкова силен, че изкара дъха й едновременно с мечтите й.
— Това ли е единствената причина, поради която се върна? — успя да попита тя. Чувстваше се, сякаш всичко в нея се е разпаднало и тя е куха и студена.
— Исках да се срещна с Лаура и Хен, преди да са се върнали в ранчото си. Може да минат години, преди да ги видя отново. Исках също така да говоря с господин Кокрейн за убийците. Уили откри следите на два коня, тръгнали на юг, но мъжът с големия кон е тръгнал на север. Мисля, че убиецът те е последвал в града.
Дейзи не почувства утеха от загрижеността му за нейната безопасност. Не беше дошъл в града да види нея. Не можеше ли да разбере, че го обича? Не, и не би повярвал, дори и да му каже. Съмняваше се, че знае какво е да обичаш. Цял живот бе изпитвал нетърпимост към любовта.
Тя трябваше да спре с тази безумна надежда за чудо. Глупаво беше да продължава да се измъчва с илюзии, че Тайлър някой ден ще се вразуми. Не трябва да оставя загрижеността му за безопасността й да я заблуди, че той изпитва нещо повече. Когато бяха в хижата, той беше загрижен за нея и след девет дни чувстваше все още само това. Нямаше причина да очаква, че сега се е променил.
— Ще бъда щастлив да предам съобщението ви на баща си — каза Гай и собственически потупа ръката на Дейзи. — Уверявам ви, че за мен нищо не е по-важно от безопасността на бъдещата ми жена.
Дейзи отвори уста да го отрече, но преди да беше осъзнала, че не може, знаеше, че е безсмислено. Тайлър си мислеше, че е решила да се омъжи заради парите и безопасността. Като бе отхвърлила мисълта за самостоятелност, тя беше отхвърлила и него.
Това я вбеси. Той нямаше право да я съди. Никога не беше направил или казал нещо, което да я накара да вярва, че я обича или че би приел любовта й. Той беше изчезнал от живота й. Не можеше да очаква, че тя ще седи и ще го чака да вземе решение.
— Мислех, че възнамеряваш сама да управляваш ранчото си — каза Тайлър.
— Аз ще се грижа за всички делови въпроси на жена си — каза Гай.
Дейзи побесняваше все повече и повече. Ако на Тайлър му беше безразлично за нея, то тогава и тя няма да му позволи да разбере, че изпитва някакви чувства към него. Гордостта не й позволяваше да му покаже, че е достатъчна само една дума. Гордостта беше лош съветник, но беше единственото, което й оставаше.
— Не съм решила още какво да правя с ранчото — каза тя. — Вероятно ще изчакам да получа вест от семейството на татко. — Не знаеше защо продължава да споменава семейството на баща си, използвайки го като щит между себе си и нещо, с което точно сега не можеше да се справи. — Или просто ще оставя съпругът ми да реши.
Гай потупа ръката й толкова самодоволно, че й се прииска да го удари. Но не можеше да излее яда си на него. Тайлър беше този, който тя искаше жив да одере.
— А сега ще ви оставя да водите мъжки разговор за убийци — каза Дейзи. — Закъснявам. Лаура ще си помисли, че нима да отида.
Дейзи успя да прекоси фоайето, но когато започна да изкачва стълбите, имаше чувството, че краката й ще я изоставят всеки миг. Знаеше, че Тайлър не я обича, но това не беше толкова болезнено до днес. Сега се почувства направо болна. Тя спря и се облегна на стената. За момент си помисли, че силите няма да й стигнат да продължи, но нямаше друг избор. Не можеше да се върне долу и да се срещне с Тайлър.