— Не. Искам да започнеш да си търсиш друга. Заслужаваш жена, която да те обича с цялото си сърце. Заслужаваш ти самият да бъдеш влюбен. Обещай ми, че няма да се ожениш за жена, които не обичаш.
— Имам чувството, че самата ти си влюбена.
— Зная какво е. — Дейзи стана. — Моля те, не казвай нищо повече. Вече съм приготвила всичко. Ще кажа на Адора, но не искам да говоря с родителите ти. След цялата им любезност не мисля, че мога да застана лице в лице с тях.
— Не си тръгвай — изскимтя Адора. — Искам да ми станеш сестра. Защо реши да си заминеш?
Дейзи остави Гай, объркан и зашеметен, за да отиде при Адора. Искаше да й каже, докато все още имаше смелост. Намери я в спалнята й.
— Така е най-добре.
— Това е абсурдно. Никой не те кара. Точно обратното.
— Аз сама се карам — каза Дейзи. — Не обичам Гай. Няма да е честно да се омъжа за него.
— Обичаш някой от братята Рандолф, нали, онзи младия, за когото каза, че е много красив?
— Не, не обичам Зак.
— Тогава е другият. Зная, че е така. Откакто се върна, не си същата.
— Добре де, обичам го, но няма да се омъжа за него.
— Но ако го обичаш…
— Той не ме обича.
Адора замълча за момент.
— Откъде знаеш?
— Той се върна в Албакерк. Гай и аз го срещнахме във фоайето на хотела.
— Гай ми каза, че е дошъл да каже на татко, че убиецът те е последвал в града.
— Да, но не се е върнал заради мен.
— Може просто да е срамежлив да ти го признае.
— Тайлър никога не се е затруднявал да каже каквото иска.
— И го обичаш?
— Глупаво, нали, но нищо не мога да направя.
— Защо?
— Поради много причини, които ще ти се сторят глупави. Той беше първият мъж, който ме накара да се чувствам женствена.
— Гай каза, че е много висок.
— Не е заради това. Той просто не съзнава, че в мен има нещо по-различно. Мисли, че съм хубава, няма нищо против луничките ми, предпочита косата ми да е къса и изгаряше от желание да ме люби.
— Не си…
— Не, но бих искала да бях. Това не те ли шокира? Аз съм много учудена, но досега никой не ме е целувал така, както той.
— Как беше? — попита Адора. Учудването й се замени с диво любопитство.
— Мечтаех да бъда целуната от мъжа, който обичам, но нищо не може да се сравни с това. Той не можеше да се владее. Всичко се случи толкова бързо. Когато ме прегърна, бях безсилна да го спра. Той така ме притисна в себе си, че се страхувах тялото ми да не се възпламени от топлината на неговото. Тогава той ме целуна и едва можех да повярвам, че толкова силно усещане може да се изпита само при допира на устните на някой мъж. Устата му беше груба и търсеща. Имах чувството, че цялата ми воля се е стопила. Чувствах се изцяло негова. Но той продължаваше да иска още и още, докато не можех да направя друго, освен да му го дам.
— Да му го дадеш? — повтори Адора почти без дъх.
— Езикът му се промуши в устата ми и аз цялата бях обхваната от огън. Имах чувството, че ме е нападнал, търси всичко мое и го прави свое. Чувствах се като освободена от пашкула си и сякаш внезапно се бях превърнала в друго същество, което всеки миг може да се слее с него.
Но тогава той се отдели от мен и бях обхваната от страх, че ще рухна. Ако не ме беше държал, сигурно щях да падна.
Адора втренчено гледаше Дейзи с разширено от удивление очи.
— Подобна целувка не може да се случи с мъж, който само ти се възхищава или ще чака почтително, докато му станеш законна съпруга — каза Дейзи. — Само мъж, който трябва да те има въпреки законите на обществото, въпреки чувството си за чест, въпреки твоите протести, може да те накара да се чувстваш така.
— Преди никога не си била такава.
— Не звуча ли сега глупаво? Татко щеше да ме заключи в стаята ми, докато ми мине. Точно затова не мога да се омъжа за Гай. Той ще очаква тиха, покорна жена. Никога не би разбрал.
— Какво ще направиш с Тайлър?
— Нищо.
— Ако го обичаш, трябва да направиш нещо. Не можеш просто да го оставиш да съсипе живота ти.
— Нямам живот, който да бъде разрушен, но ще си изградя. Отивам в моето ранчо. Тайлър каза, че мога да направя всичко, което си поискам.
— И ти му вярваш?
— Налага се. Да вярвам на него, значи да вярвам в себе си.
— Но ти ще бъдеш сама.
— Зная.
— Аз никога не бих могла да направя нещо подобно. Щях да се страхувам.
— Аз съм ужасена — призна си Дейзи.
— Значи наистина го обичаш, така ли?
Дейзи кимна.
— Тогава той ще се върне при теб. Ако толкова много го обичаш, това е единственото, което може да направи.
Но Дейзи не би се надявала. Не мислеше, че ще издържи още едно разочарование.