— Виждам де — каза Астор. — Колко души си застреляла?
В отговор Дебора накара колата да изскърца на един остър завой към паркинга и заби спирачки пред центъра.
— Стигнахме — каза и изскочи навън, все едно бягаше от мравуняк на огнени мравки. Разкопчах Коуди и Астор и я последвахме с по-спокойна крачка.
Дебора още говореше с дежурния сержант зад бюрото и аз заведох Коуди и Астор до два очукани стола.
— Чакайте тук — казах. — Ще се върна след малко.
— Просто да чакаме? — каза Астор, в гласа й трептеше оскърбление.
— Да. Трябва да ида да поговоря с един лош човек.
— Защо не може да дойдем? — попита тя.
— Противозаконно е — казах. — Сега чакайте тук, както ви казвам. Моля ви.
Те не изглеждаха ужасно ентусиазирани, но поне не скочиха от столовете и не хукнаха с викове по коридора. Възползвах се от послушанието им и отидох при Дебора.
— Хайде — каза тя и тръгнахме към една от стаите за разпити. След няколко минути един пазач доведе Халпърн. Той беше с белезници и изглеждаше дори по-зле, отколкото когато го бяхме прибрали. Беше небръснат и косата му беше сплъстена, а в очите му имаше поглед, който можеше да се опише единствено като „преследван от духове“, независимо колко клиширано звучи. Седна на крайчеца на стола, където го бутна пазачът, и се втренчи в ръцете си на масата.
Дебора кимна на пазача и той излезе в коридора. Тя изчака вратата да се затвори, след което насочи вниманието си към Халпърн.
— Е, Джери — каза му, — надявам се, че си се наспал.
Главата му подскочи, все едно я бяха дръпнали с въже, и той се опули.
— Какво? Какво искате да кажете?
Дебс вдигна вежди и каза меко:
— Нищо, Джери. Просто съм учтива.
Той я зяпна за миг, после пак сведе глава.
— Искам у дома — каза с тих разтреперан гласец.
— Сигурно, Джери — каза Дебора. — Но сега не мога да те пусна.
Той само поклати глава и каза нещо под нос.
— Какво, Джери? — попита тя със същия мил търпелив глас.
— Казах, че не мисля, че съм направил нещо — каза той, без да вдигне поглед.
— Не мислиш? — попита тя. — Не трябва ли да сме сигурни в това, преди да те пуснем?
Той вдигна глава и я погледна, този път много бавно.
— Снощи… — каза — нещо, свързано с това място… — Поклати глава. — Не знам. Не знам.
— Бил си на място като това и преди, нали, Джери? — попита Дебора и той кимна. — И това място те накара да си спомниш нещо?
Той се сепна, все едно му се беше изплюла в лицето.
— Аз не… не беше спомен. Беше сън. Трябва да е било сън.
Дебора кимна с разбиране.
— За какво беше сънят, Джери?
Той поклати глава и я погледна с отворена уста.
— Може да ти стане по-добре, ако говориш за него — каза тя. — Щом е само сън, какво може да стане? — Той продължи да клати глава. — За какво беше сънят, Джери? — повтори тя малко по-настойчиво, но все още много внимателно.
— Имаше голяма статуя — каза той и спря да клати глава, сякаш беше изненадан, че думите са излезли от устата му.
— Добре — каза Дебора.
— Тя… тя беше много голяма. Бронзово тяло с протегнати ръце и те се спускаха към… — Думите му заглъхнаха и той смотолеви нещо.
— Какво каза, Джери?
— Каза, че имала глава на бик — казах аз и усетих как настръхвам.
— Ръцете се спускат — каза той — и аз се чувствам… истински щастлив. Не знам защо. Пея. И слагам двете момичета в ръцете. Режа ги с нож и те се издигат към устата и ръцете ги хвърлят вътре. В огъня…
— Джери — каза Дебс дори още по-внимателно, — дрехите ти бяха изцапани с кръв и опърлени. — Той не каза нищо и тя продължи: — Знаем, че губиш съзнание, когато си под силен стрес. — Той мълчеше. — Възможно ли е, Джери, да си имал една от тези загуби на съзнание, да си убил момичетата и да си се прибрал у вас? Без да го знаеш?
Той отново почна да клати глава, бавно и механично.
— Имаш ли по-добро предположение? — попита тя.
— Къде ще намеря такава статуя? — каза той. — Тоест… как бих могъл да намеря статуята и да наклада огъня в нея и да закарам момичетата там и — как е възможно? Как е възможно да направя всичко това и да не го знам?
Дебора ме погледна и аз свих рамене. Довода си го биваше. Все пак трябва да има някаква практическа граница за това, което можеш да направиш, докато ходиш насън, а това май я преминаваше.