— Откъде се е взел сънят тогава, Джери? — попита тя.
— Всички сънуват — каза той.
— И как кръвта се е озовала по дрехите ти?
— Уилкинс е бил — каза той. — Трябва да е бил той, няма друг отговор.
На вратата се почука и влезе сержантът. Наведе се и прошепна нещо на ухото на Дебора, а аз се наклоних към нея да чуя.
— Адвокатът на този тип създава проблеми — каза той. — Казва, че щом главите са се появили, докато клиентът му е бил тук, той трябва да е невинен. — Сви рамене. — Не мога да го задържа.
— Добре — каза Дебс. — Благодаря, Дейв. — Той пак сви рамене, изправи се и излезе.
Дебора ме погледна.
— Е, поне вече не изглежда твърде лесно.
Обърна се към Халпърн.
— Добре, Джери. Пак ще си поговорим.
Стана и аз я последвах.
— Какво ще кажеш? — попитах я.
Тя поклати глава.
— За бога, Декс, не знам. Трябва ми голям пробив. — Спря и се обърна към мен. — Или този наистина го е направил по време на пристъп, което означава, че е планирал всичко, без да го съзнава, което е невъзможно…
— Така изглежда — казах аз.
— … или някой друг си е дал доста зор да го направи и да натопи него, като е преценил да съвпадне с някои от пристъпите му.
— Което също е невъзможно — казах услужливо.
— Да, знам — каза тя.
— А статуята с бичата глава и огъня в корема?
— Майната й! Това е само сън. Не може да е друго.
— Тогава къде са били изгорени момичетата?
— Искаш да ми покажеш гигантска статуя с бича глава и вградено барбекю ли? Намери я и ще повярвам, че е истина.
— Сега трябва ли да освободим Халпърн?
— Не, дявол да го вземе! — озъби се тя. — Все още го държа за съпротива при арест. — Обърна се и тръгна към фоайето.
Коуди и Астор седяха при сержанта и въпреки че не бяха там, където ги бях оставил, бях благодарен, че не са подпалили нищо. Дебора гледаше нетърпеливо, докато ги прибирах, и всички тръгнахме към изхода заедно.
— Сега какво? — попитах.
— Трябва да говорим с Уилкинс, естествено — каза Дебора.
— Ще го питаме ли дали има статуя с бича глава в задния двор?
— Не — каза тя. — Това са шибани простотии.
— Това е лоша дума — каза Астор. — Дължиш ми петдесет цента.
— Става късно — казах. — Трябва да върна децата вкъщи, преди майка им да ме изпече жив.
Дебора задържа поглед върху Коуди и Астор, после го вдигна към мен и каза:
— Добре.
19.
Все пак успях да закарам децата вкъщи, преди Рита да откачи, но беше на косъм и нещата не се подобриха, когато разбра, че са ходили да гледат отрязани глави. Но те видимо не бяха разстроени и дори се вълнуваха от деня си, а новата решимост на Астор да се превърне в умалено копие на сестра ми Дебора като че ли разсея Рита от същинското негодувание. В края на краищата ранният избор на професия може да спести много време и главоболия по-късно.
Ясно беше, че Рита е под пара и сме на празника Дърдоренфест. Нормално просто бих се усмихнал и бих я оставил да си говори. Но настроението ми нямаше нищо общо с нормалното. Последните два дни исках единствено спокойно местенце и време да се опитам да разбера къде е отишъл Странникът, а вместо това Дебора, Рита, децата — и от работата ми на всичко отгоре — ме дърпаха във всички други посоки. Маскировката ми беше превзела това, което би трябвало да скрива, и това не ми харесваше. Но ако успеех да се промъкна покрай Рита и да изляза, най-накрая щях да имам малко време за себе си.
Така че, под предлог, че имам важна работа по някакъв случай, която не може да чака до понеделник сутринта, се изхлузих през вратата и отидох с колата до офиса, наслаждавайки се на относителния мир и спокойствие на трафика на Маями в събота вечер.
През първите петнайсет минути от шофирането не можех да се отърва от чувството, че ме преследват. Нелепо, зная, но нямах опит в това да съм сам по тъмно и се чувствах много уязвим. Без Странника бях тигър с притъпено обоняние и без зъби. Чувствах се бавен и глупав, по гърба ми непрекъснато лазеха тръпки. Беше общо чувство за надвиснала страхотия, чувство, че трябва да се въртя в кръг и да душа дирята си, защото нещо гладно ме дебне. И по ръбовете на всичко това трептеше ехото на странната сънна музика, която караше краката ми да помръдват неволно, сякаш можеха да отидат някъде без мен.