Е, и да има истинска награда за оплакване, не я бях виждал в изпълнения със страдание и вербални умения живот. Така че спокойно можех да приема каквото ми се предлага и да видя къде ще ме отведе.
Първо, на какъв език беше написаното? Бях сигурен, че не е китайски или японски — ами някоя друга азиатска азбука, за която не знаех нищо? Отворих един онлайн атлас и започнах да проверявам страна по страна: Корея, Камбоджа, Тайланд. Азбуката на никоя от тях не приличаше на това. Какво ми оставаше? Кирилица? Лесно за проверка. Отворих страница с цялата азбука. Трябваше да я разгледам внимателно — някои от буквите си приличаха, но накрая заключих, че не е това.
А сега какво? Какво ми оставаше? Какво би направил сега някой наистина умен човек, някой като този, който бях някога, или дори някой като оня вечен застъпник на умниците цар Соломон?
В дъното на мозъка ми нещо избибипка и се заслушах за миг, преди да отговоря. Да, точно така, казах цар Соломон. Онзи от библията с вътрешния цар. Моля? Сериозно? Връзка ли казваш? Така ли мислиш?
Несигурно, но лесно за проверка и аз го проверих. Соломон би трябвало да е говорил на староеврейски, разбира се, а той лесно се намираше в мрежата. И съвсем не приличаше на знаците, които бях намерил. Значи край, нямаше връзка: ipso facto или друга някоя също така завладяваща латинска сентенция.
Но почакай — май си спомнях, че оригиналният език на библията не е еврейски, а нещо друго. Заблъсках брутално сивите си клетки и накрая те се сетиха. Да, беше нещо, което си спомнях от онзи съмнителен извор на знания „Похитителите на изчезналия кивот“. И езикът, който търсех, беше арамейски.
За пореден път се оказа лесно да намеря страница, която изгаряше от желание да ни научи да пишем на арамейски. И докато я гледах, аз също започнах да горя от желание да се науча, защото тук нямаше съмнение — трите букви бяха точно съвпадение. И всъщност бяха арамейските колеги на МЛК — точно както изглеждаха.
Продължих да чета. Арамейският, също като еврейският, не използваше гласни. Вместо това човек трябваше сам да се сеща за тях. Доста сложно всъщност, защото трябва да знаеш коя е думата, преди да я прочетеш. Затова МЛК можеше да е мляко или милик или малик или всяка друга комбинация и нито една нямаше смисъл. Поне не за мен, което беше важното. Но аз продължих да си драскам, опитвайки се да разбера буквите: Милок. Молак. Молек…
И пак нещо проблесна в дъното на мозъка ми и аз го сграбчих, измъкнах го на светлината и го разгледах. Отново цар Соломон. Построил храм на Молох. И разбира се, предпочитаното алтернативно изписване за Молох беше Молек или Милхом, известен като „амонитска гнусотия“.
Този път пуснах в търсачката „Молох почитане“ и прегледах десетина ненужни страници, преди да попадна на няколко, които ми казваха същото: почитането се характеризирало с екстатична загуба на контрол и завършвало с човешко жертвоприношение. Хората били докарвани до такава лудост, че не разбирали как малкият Джими някак си е бил убит и сготвен, не задължително в този ред.
Е, не разбирам много от екстатична загуба на контрол, макар че съм бил на футболни мачове в Ориндж Боул. И признавам, че бях любопитен. Как са го правили този номер? Зачетох се по-внимателно и открих, че имало и музика, музика толкова завладяваща, че лудостта била почти автоматична. Беше малко неясно как ставало — най-ясното разночетене, което открих в един превод на арамейски текст с купища бележки под линия, беше, че „Молох пращал музиката връз тях“. Предположих, че това значи оркестър от негови жреци, които шестват по улиците с барабани и тръби…
Защо барабани и тръби, Декстър?
Защото точно това чувах насън. Барабани и тръби, издигащи се в щастлив припяващ хор и чувството, че чистата вечна радост ме чака пред вратата.
Което изглеждаше като доста добро работно определение на екстатична загуба на контрол, нали?
Добре, заразсъждавах аз: просто заради спора, да кажем, че Молох се е завърнал. Или може би никога не си е тръгвал. Така че две хиляди годишен мерзък бог от библията праща музика, за да… за да какво? За да открадне Мрачния ми странник? Да убива млади жени в Маями, модерната Гомора? Дори привлякох и по-раншното си проникновение от музея и се опитах да го наместя в картинката: значи първият Мрачен странник е бил при Соломон, а сега е дошъл в Маями и като мъжки лъв, който завладява прайда, се опитва да избие Странниците, които вече са тук, защото… защо?