— Кога Тами Конър ви стана любовница?
Доволното изражение на Уилкинс се стопи и за миг на лицето му се изписа нещо много студено и неприятно.
— Откъде чухте това?
Виждах, че Дебора се опитва да го изкара от равновесие, и понеже това е сред специалитетите ми, аз също се включих:
— Ще се наложи ли да продадете тази къща, ако не получите щатното място?
Очите му се стрелнаха към моите и в погледа му нямаше нищо приятно.
— Трябваше да се сетя. Казал ви го е Халпърн, нали? Наклеветил ме е.
— Тами Конър — повтори Дебора.
Уилкинс пак я погледна и с видимо усилие възвърна спокойната си усмивка.
— Съжалявам. Не мога да свикна, че вие сте коравото ченге. Предполагам, че тази техника при вас е доста успешна.
— Засега не е — обадих се. — Не отговорихте на нито един от въпросите ни.
Той кимна.
— Добре. А каза ли ви Халпърн, че влезе с взлом в кабинета ми? Намерих го да се крие под бюрото ми. Бог знае какво е правил там.
— Защо мислите, че е влязъл с взлом в кабинета ви? — попита Дебора.
Уилкинс вдигна рамене.
— Каза, че съм бил саботирал научния му труд.
— А вие саботирате ли го?
Той я погледна, после за един неприятен миг погледна и мен, после пак Дебора.
— Полицай — каза той, — наистина се опитвам да ви сътруднича. Но вие ме обвинявате в толкова много различни неща, че не съм сигурен на кое да отговоря.
— Затова ли досега не отговорихте на нито едно? — попитах.
Уилкинс ме игнорира.
— Ако можете да ми кажете как научният труд на Халпърн и Тами Конър са свързани, ще се радвам да ви помогна с каквото мога. Иначе трябва да тръгвам.
Дебора ме погледна — дали за съвет, или защото й беше писнало да гледа Уилкинс, не разбрах, така че отвърнах с най-доброто си повдигане на рамене и тя пак погледна Уилкинс и каза:
— Тами Конър е мъртва.
— О, боже — каза Уилкинс. — Как е станало?
— По същия начин като с Ариел Голдман — каза Дебс.
— А вие сте познавали и двете — добавих услужливо.
— Сигурно десетки хора са познавали и двете. Включително Джери Халпърн — каза той.
— Професор Халпърн ли е убил Тами Конър, професор Уилкинс? — попита Дебора. — От ареста?
Той сви рамене.
— Казах само, че и той ги познаваше.
— И той ли имаше връзка с нея? — попитах.
Уилкинс се ухили.
— Вероятно не. Не и с Тами, във всеки случай.
— Какво означава това, професоре? — попита Дебора.
Уилкинс сви рамене.
— Просто слухове, нали знаете. Децата приказват. Някои мислят, че Халпърн е гей.
— По-малко конкуренция за вас — казах аз. — Като с Тами Конър.
Уилкинс ме изгледа намръщено и съм сигурен, че ако бях второкурсник, щях да умра от страх.
— Трябва да решите дали съм убил студентките си, или съм ги чукал — каза той.
— Защо не и двете?
— Вие били ли сте в колеж? — попита той.
— Случвало ми се е — отвърнах.
— Тогава трябва да знаете, че определен тип момичета преследват сексуално преподавателите си. Тами беше над осемнайсет, а аз не съм женен.
— Не е ли малко неетично да правиш секс със студентка? — попитах.
— Бивша студентка — рязко отвърна той. — Срещах се с нея след курса миналия семестър. Няма закон против срещите с бивши студентки. Особено ако те ти се мятат на врата.
— Хубав улов — казах.
— Саботирахте ли научния труд на професор Халпърн? — попита Дебора.
Уилкинс я погледна и отново се усмихна. Чудесно беше да гледам някой добър почти колкото мен в бързото превключване на емоциите.
— Детектив, вие виждате ли някакъв модел тук? Вижте, Джери Халпърн е прекрасен човек, но… не е съвсем стабилен. И покрай всичкото това напрежение напоследък просто е решил, че аз сам-самичък съм направил цяла конспирация, за да го прецакам. — Вдигна рамене и се подсмихна. — Не мисля, че съм чак толкова добър. Поне не в конспирациите.
— Значи смятате, че Халпърн е убил Тами Конърс и другите? — попита Дебора.
— Не съм казал такова нещо. Но пък той е психарят. Не аз. — Направи крачка към вратата и вдигна вежда към Дебора. — А сега, ако не възразявате, наистина трябва да тръгвам.
Дебора му подаде визитката си.
— Благодаря ви за отделеното време, професоре. Ако се сетите за нещо, което може да ни е от полза, моля, обадете ми се.