— Леле божке!
— Може ли да вляза? — попитах учтиво и той примига още няколко пъти, след което отвори вратата докрай и каза:
— Дано да има причина.
Последвах го покрай ужасното арт нещо в антрето и до кокошарника до прозореца. Той се метна на своето столче, а аз седнах срещу него.
— Трябва да поговорим за сватбата ми — казах. Той поклати много сърдито глава и изписка:
— Франки! — Отговор не последва и той се опря на тънката си ръчичка и забарабани с другата по масата. — Тая малка кучка… По дяволите… Франки! — провикна се в нещо като много високо мучене.
След миг откъм вътрешността на апартамента долетя тътрене и след още миг се появи млад мъж, който вървешком загръщаше халата си и приглаждаше провисналата си кестенява коса. Спря пред Мани.
— Здрасти — каза. — Да де. Добро утро.
— Донеси кафе, много бързо — каза Мани, без да го поглежда.
— Ъхъ — каза Франки. — Хубаво де. Окей. — Поколеба се половин секунда, достатъчно да даде на Мани време да размаха миниатюрния си юмрук и да изписка:
— Веднага, по дяволите!
Франки преглътна и хукна към кухнята, а Мани отново подпря своята извисяваща се четирийсеткилограмова раздразнителност на юмрука си и затвори очи с въздишка, сякаш изтормозен от безчетни орди наистина тъпи демони.
Понеже беше очебийно, че няма да говорим преди кафето, с удоволствие се загледах през прозореца. На хоризонта имаше три големи товарни кораба, които пуфкаха кълбета дим, а по-близо до брега — доста лодки и яхти, вариращи от мултимилионни играчки, поели към Бахамите, до групичка сърфисти близо до плажа. Яркожълт каяк се отдалечаваше от брега, явно за да посрещне товарните кораби. Слънцето грееше, чайки хвърчаха да търсят боклуци и аз чаках Мани да получи кафепреливането си.
Откъм кухнята се чу страхотен трясък и приглушеното „Мамка му!“ на Франки. Мани стисна очи, все едно можеше да се изолира от цялата агония, че е заобиколен от ужасяваща глупост. Само след минути Франки пристигна със сервиза за кафе, сребърен почти безформен чайник и три ниски каменни чаши, поставени върху прозрачен поднос във формата на палитра.
С треперещи ръце сложи пред Мани една чашка и я напълни. Мани отпи мъничка глътка, въздъхна тежко без никакво чувство на облекчение и най-сетне отвори очи.
— Добре — каза, обърна се към Франки и добави: — Върви да почистиш ужасната мръсотия и ако после настъпя някое стъкло, кълна се в бога, ще те изкормя. — Франки запреплита крака към кухнята, а Мани отпи още една микроскопична глътка, преди да обърне мътния си гневен взор към мен.
— Искаш да говорим за сватбата ти — каза, сякаш не можеше да повярва.
— Точно така — отвърнах.
Той поклати глава.
— Хубавец като теб. Защо ти е да се жениш?
— Заради данъчните облекчения — отвърнах. — Може ли да поговорим за менюто?
— В събота призори? Не — каза той. — Това е ужасен, безсмислен, примитивен ритуал. — Предположих, че говори за сватбата, а не за менюто, въпреки че с Мани човек не можеше да е сигурен. — Истински се ужасявам, че някой би се подложил на това по своя воля. Но — каза той и махна снизходително с ръка — поне ми дава възможност да експериментирам.
— Чудех се дали не може да експериментираш малко по-евтино.
— Възможно е — каза той и за първи път показа зъбите си, но това можеше да се нарече усмивка само ако се съгласиш, че измъчването на животни е забавно, — но няма да стане.
— Защо?
— Защото вече съм решил какво искам да правя и ти не можеш да направиш нищо, за да ме спреш.
В интерес на истината имаше няколко неща, за които се сещах, за да го спра, но нито едно от тях — колкото и да бяха приятни — нямаше да мине пред строгите правила на Кодекса на Хари, така че не можех да ги направя.
— Дори любезното призоваване към здравия разум ли няма да има ефект? — попитах с надежда.
Той ми се ухили злобно.
— Колко любезно по-точно?
— Ами мислех да кажа „моля“ и да се усмихвам много — отвърнах.
— Не стига — каза той. — Изобщо.
— Винс каза, че предполагаш около петстотин долара на куверт.
— Не предполагам — озъби се той. — И не искам да броя шибаните ти стотинки.
— Разбира се — казах с цел да го поуспокоя. — Нали не са твои стотинки.
— Приятелката ти подписа шибания договор — каза той. — Мога да ти взема колкото си поискам.