— Можете да си купите друг вестник — казах успокоително.
Което явно не го успокои.
— Какво значи това, по дяволите — да си купя друг вестник? Събота сутрин по пижама и да си купя друг вестник? Защо просто не хващате престъпниците бе?
Асансьорът издрънча приглушено, за да обяви, че най-накрая е дошъл, но аз вече не се интересувах от него, защото ми хрумна една мисъл. От време на време ми хрумват мисли. Повечето така и не успяват да изплуват до повърхността, вероятно заради дългогодишните опити да изглеждам като човек. Но тази бавно изплува и като мехурче газ, което изскача от калта, се пукна ведро в ума ми.
— В събота сутринта? Помните ли по кое време?
— Разбира се, че помня по кое време! Казах им, когато се обадих, в десет и половина в събота сутринта и хлапето ми крадеше вестника.
— Откъде знаете, че е било хлапе?
— Видях го през шпионката! — кресна той. — Мога ли да изляза в коридора, без да погледна, като не си вършите работата бе?
— Като казвате „хлапе“, каква възраст имате предвид?
— Слушай, господинчо, за мен всички под седемдесет са хлапета. Но този беше на двайсетина и имаше раница на гърба, каквито носят всичките хлапета напоследък.
— Можете ли да го опишете?
— Да не съм сляп? Стои значи с вестника ми и с една от тия проклети татуировки, дето всички ги носят сега, точно отзад на врата.
Усетих как тънки метални пръсти погъделичкаха врата ми и разбрах отговора, но все пак попитах:
— Каква татуировка?
— Някаква глупост, някакъв японски символ. Защо смачкахме японците — за да им купуваме колите и да татуираме проклетите им драсканици по децата си ли?
Той май засега само загряваше и макар наистина да се възхищавах на страхотната за възрастта му издръжливост, реших, че е време да го насоча към съответните власти в лицето на сестра ми, и в мен просветна леко задоволство, защото така тя не само получаваше по-добър заподозрян от бедния лишен от граждански права Декстър, но и й натрисах този очарователен стар скандалджия като малко отмъщение, че ме подозира.
— Елате с мен — казах на стареца.
— Никъде не отивам — каза той.
— Не искате ли да говорите с истински детектив? — попитах и часовете упражнения, които бях посветил на усмивката си, сигурно ми се изплатиха, защото той се намръщи, огледа се и каза:
— Е, добре де. — И дойде с мен до мястото, където сержант Сестра ми се зъбеше на Камила Фиг.
— Казах ти да стоиш настрана — каза ми тя с топлотата и чара, на които бях свикнал от нея.
— Добре — отвърнах. — Да взема ли и свидетеля с мен?
Дебора отвори уста, после я затвори и я отвори още няколко пъти, все едно че се опитваше да разбере как дишат рибите.
— Не можеш… Това не е… По дяволите, Декстър — каза накрая.
— Мога, това е и си права — казах аз, — но междувременно този мил възрастен господин има да ти казва нещо интересно.
— Кой си ти бе, че ми викаш възрастен? — възрази той.
— Никой. А това е детектив Морган — казах му. — Тя е главната тук.
— Момиче? — изсумтя той. — Нищо чудно, че не могат да хванат никого. Момиче детектив!
— Не забравяйте да й кажете за раницата — казах му. — И за татуировката.
— Каква татуировка? — попита тя. — За какво говорите, дявол ви взел?
— Внимавай какво говориш! — скастри я старецът. — Срамота!
Усмихнах се на сестра си и казах:
— Приятно прекарване.
26.
Не можех да съм сигурен, че съм официално поканен пак да се присъединя към купона, но не исках да се отдалечавам толкова, че да пропусна шанса си великодушно да приема извинението на сестра си. Така че се помотах пред входната врата на бившия апартамент на Мани Борк, където можех да бъда забелязан в подходящия момент. За съжаление убиецът не беше откраднал гигантската артистична топка животинско повръщано от пиедестала до вратата. Беше си там точно в средата на полето ми за мотаене и бях принуден да я гледам, докато чаках.
Чудех се колко ще отнеме на Дебора да попита стареца за татуировката и да направи връзката. Още докато се чудех, я чух как извисява глас с ритуалните слова на освобождаването, като благодари на стареца за съдействието му и го помоли да се обади, ако се сети за нещо друго. А после двамата дойдоха до вратата: Дебора здраво държеше стареца за лакътя и го подкарваше навън.