— А вестникът ми, госпожице? — запротестира той, когато тя отвори вратата.
— Госпожице сержант — казах му и Дебора ме погледна ядосано и му каза:
— Обадете се във вестника. Ще ви върнат парите. — И направо го изхвърли през вратата.
— Злото побеждава! — извика той вбесено и после за наше щастие Дебора затвори вратата.
— Прав е, между другото — казах.
— Не е нужно да изглеждаш толкова дяволски щастлив заради това! — отвърна тя.
— А ти, от друга страна, би могла да изглеждаш много по-щастлива. Това е гаджето, как се казваше.
— Кърт Уагнър.
— А, да — казах. — Похвално прилежание. Кърт Уагнър е и ти го знаеш.
— Нищо не знам — каза тя. — Пак може да е съвпадение.
— Да, би могло — казах. — И дори има математическа вероятност слънцето да изгрее от запад, но не ми се вярва. Кой друг имаш?
— Онази шибана гадина Уилкинс.
— Някой го следи, нали?
— Знаеш ги какви са — изсумтя тя. — Спят на пост или ходят да серат и после се кълнат, че не са изпускали човека от поглед. Междувременно този, когото би трябвало да следят, излиза и коли мажоретки.
— Значи наистина продължаваш да смяташ, че той може да е убиецът? Дори след като това хлапе е било тук точно по времето, когато е бил убит Мани?
— И ти си бил тук по същото време. А и това не е като другите. Прилича повече на евтина имитация.
— Откъде тогава е дошла главата на Тами Конър? — попитах. — Кърт Уагнър го е направил, Дебс, трябва да е той.
— Добре де — каза тя. — Вероятно е той.
— Вероятно ли? — Наистина бях изненадан. Всичко сочеше към хлапето с татуировката на врата, а Дебора се пипкаше.
Тя ме изгледа продължително, и то не с топла и нежна сестринска обич.
— А може и да си ти — изръмжа.
— Ами, арестувай ме — казах. — Това ще е много умно, нали? Капитан Матюс ще е щастлив, защото си арестувала някого, а медиите ще те заобичат, защото си окошарила собствения си брат. Страхотно решение, Дебора. Дори истинският убиец ще се зарадва.
Дебора не отговори, обърна се и се отдалечи. След като се позамислих, осъзнах колко добра е тази идея. Така че се отдалечих в обратна посока, излязох от апартамента и се върнах на работа.
Остатъкът от деня беше много по-удовлетворителен. Два трупа — мъжки пол, бели — бяха открити в беемве, паркирано до банкета на Палмето Експресуей. Някой се опитал да открадне колата, открил телата и се обадил в полицията — след като свалил радиото и въздушните възглавници. Очевидната причина за смъртта бяха многобройни рани от огнестрелно оръжие. Вестниците обичат израза „гангстерско убийство“ за убийства, които показват известна чистота и икономичност. Този път не трябваше да търсим никакви гангстери. Двете тела и вътрешността на колата бяха съвсем буквално натъпкани с олово и кръв, сякаш убиецът не е бил сигурен откъде се държи пушката. Ако се съдеше по дупките от куршуми по прозорците, беше цяло чудо, че не бяха простреляни и някои случайно преминаващи коли.
Заетият Декстър би трябвало да е щастлив Декстър и в колата и по платното имаше предостатъчно ужасна засъхнала кръв, за да ме държи зает часове наред, но не беше изненадващо, че въпреки това не бях щастлив. Все едно отвратителните неща, които ми се случваха, не стигаха, а сега и караницата с Дебс. Не беше точно да се каже, че обичам Дебора, тъй като съм неспособен да обичам, но бях свикнал с нея и предпочитах да е наблизо и сравнително доволна.
Освен няколкото банални счепквания между братя и сестри, когато бяхме малки, с Дебора рядко се карахме сериозно и бях малко изненадан да разбера, че този път съм истински разтревожен. Въпреки че съм бездушно чудовище, което се наслаждава да убива, ме заболя, че тя ме мисли за такова, особено след като бях дал честната си дума на чудовище, че съм напълно невинен, поне в този случай.
Исках да се разбирам със сестра си, но също така бях засегнат от прекомерния й ентусиазъм в ролята й на представител на Негово величество Закона и че не е склонна да ми бъде опора и приятелка.
Естествено, че имаше смисъл да пилея напълно основателното си негодувание за това, след като нямах с какво друго да се занимавам — неща като сватби, тайнствена музика и изчезнали странници винаги се оправят от само себе си, нали? А кървавите пръски са прост занаят, който изисква минимална концентрация. За да го докажа, оставих мислите си да блуждаят, докато умствено се въргалях в нещастието си, и по тази причина се подхлъзнах в засъхналата кръв и паднах на едно коляно на платното до беемвето.