те обитават покрай Океана дълбоковъртопен —
чудно щастливи герои, за тях във годината трижди
ниви цъфтят хлебородни и меденосладък плод раждат.
Те са далеч от безсмъртните: Кронос над тях управлява.
Ах, да не бях се родил във това поколение пето,
вече да бях аз умрял или пък нероден да съм още —
та нали точно сега е железният век и избава
няма ни денем от мъки и скърби, ни нощем от гибел.
Тежки беди боговете на смъртните хора ще пратят;
въпреки всичко за тях и добро покрай злото ще има.
Зевс ще погуби и тук поколение хора, когато
те да се раждат започнат със сиви коси на челата.
Нито баща ще прилича на своите деца, ни обратно,
нито пък гост на стопанин или пък другар на другаря,
нито ще има любов между братята както по-рано.
Стари родители бързо ще бъдат презрени без почит:
с тежки слова ще ги мъмрят децата им в свойта жестокост,
страх пък от бога ще нямат и няма да дават прехрана
тези насилници, щом остареят бащите им вече;
всеки ще гледа града на другия как да ограби.
Няма да види добро, който клетвата праведно тачи,
честен е и справедлив; тъй неправда, а още злодейство
повече всички ще хвалят, и прав ще е силният, срам пък
няма да има; вреда на достойния мъж ще нанася
лошият с думи лъжовни, дори ще ги скрепя със клетва.
Всичките хора нещастни навред ще съпътствува завист —
злорадолика, креслива, доволна от чуждите мъки.
Точно тогаз към Олимп от земята с широките друми,
с бели одежди покрили телата си чудно красиви,
в божия сонм ще отидат, напущайки смъртните хора,
те — Немесида с Айдос; ще останат за хората само
тежките болки и няма да има защита от злото.
Басня сега на царете надменни и горди ще кажа:
ястребът тъй заговорил на славея с пъстрата шийка,
щом нависоко в простора понесъл го, в ноктите сграбчен,
той пък жаловно заплакал, прободен от кривите нокти.
Ястребът с тези слова се обърнал победно към него:
„Глупчо, какво си закряскал? Сега те е хванал по-силен:
там ще вървиш, дето аз понеса те — какво, че певец си? —
обед от теб, ако искам, ще сторя или ще те пусна.
Само безумец би взел да се мери с по-мощни от него —
няма за него победа, а срам само, с болка примесен.“
Рекъл така ширнокрилият ястреб, стремителна птица.
Правдата, Персе, послушай, не бива да храниш неправда:
зло е за жалкия смъртен неправдата, лесно не може
даже богат да я носи, под нейното бреме превит е,
щом със бедата се сблъска; а другият път по-добър е,
който до Правда довежда, че тя и Неправда надвива,
щом извървиш го до края. Това и глупакът разбира,
колчем пострада — че Орк дебне всяка присъда неправа.
Врява се вдига, когато нанякъде Правдата влачат
алчни велможи и в криви процеси раздават присъди;
тя пък ги следва със плач по града и по хорските къщи,
с гъста мъгла обкръжена и носеща зло на онези,
дето я пъдят далеч, а на хората кривда раздават.
Тези обаче, които със съд справедлив чужденците,
както и своите съдят и правдата спазват напълно,
имат цъфтяща държава и хората там преуспяват,
винаги мир детехранен цари във земята им, нивга
тежка война на народа им Зевс зоркоок не отрежда.
Там, гдето правда царува, ни глад, ни беда не спохожда
хората, те във доволство земята си гледат грижливо.
Носи им нивата много блага, а дъбът в планините
жълъди в своя върхар и пчели във хралупата има;
с мъка овцете вървят, под гъстото руно превити;
раждат жените потомци, които напомнят бащите;
винаги радват се те на блага; и не плават в морето
с кораби, тъй като плод хлебородната нива им носи.
Който с престъпни дела и с неправда зла все е улисан,
нему възмездие Зевс, Кронидът всевиждащ, изпраща.
Често и цял един град зарад лош човек много претегля,
ако от правия път той е свърнал и върши злодейства.
Тях от небето обсипва с нещастия страшни Кронидът —
чума и глад наведнъж и тогава погива народът;
спират жените да раждат, редей челядта в домовете, —
воля това е на Зевс, господар Олимпийски, а друг път
гине войската огромна или крепостта, или още
цялата флота Кронид потопява сред морската бездна.
Вие, царе, и сами размислете над тази присъда,
тъй като близо стоят боговете до смъртните хора,
бдят кои с криви присъди един друг съсипват се,
щото хич не помислят дори, че възмездие бог ще им прати.
Тридесет хиляди бога на земната твърд многохранна
има, които човека по воля на Зевс охраняват:
именно те са на стража в съда при делата престъпни,
вред по земята се скитат, във гъста мъгла обкръжени.