Бог чул молитвите й и в безкрайното си милосърдие снел от нея проклятието на любовта, с което бил наказал всички хора заради първородния грях на Адам и Ева. В известен смисъл Мария Магдалена е първата излекувана на земята.
„И така, след дълги години на мъки и болки, тя била умиротворена чрез Божията благодат и останала праведна до края на дните си“ („Плач Йеремиев“, Мария 13:1).
Винаги ми се е струвало странно, че мама ме е кръстила Магдалена. Та тя не е вярвала в лечението. Това е бил целият й проблем. А цялата книга на Йеремия разказва за опасността от делириума. Много съм мислила за това и накрая реших, че въпреки всичко, мама е осъзнавала грешката си, разбирала е, че лечението и процедурата са за добро. Дори съм сигурна, че от самото начало е знаела какво прави и какви ще са последствията. И името Магдалена е като последен дар за мен. То е послание.
Сигурно е искала да ми каже: „Прости ми“. И е искала да каже още: „Един ден дори и тази болка ще отшуми“.
Разбирате ли сега? Каквото и да казват другите, каквото и да е направила, аз знам, че не е била толкова лоша.
Следващите седмици съм много заета. Едва успявам да смогна с всичко. Лятото идва изведнъж, жегата започва още от юни, но не и цветът — отначало зеленото е все още бледо и нерешително, сутрин студът хапе, но през последната учебна седмица нахално синьото небе и пурпурните летни бури, индиговите нощи и алените цветя, ярки като кървави петна — всички цветове крещят. Всеки ден оставаме след часовете за някакво мероприятие, церемония или парти по случай дипломирането. Хана е поканена на всичките. Мен също ме канят на повечето и това ме изненадва.
Харлоу Дейвис, която живее до Хана в Уест Инд и чийто баща работи за правителството, ме кани у тях на прощален купон на класа. Не съм вярвала, че знае името ми дори. Когато говори с Хана, очите й винаги ме подминават, сякаш не си заслужава да спира погледа си на мен. И аз отивам. Все съм се питала как ли изглежда домът й и той се оказва толкова красив, колкото съм си представяла. Семейството й има кола и електрически уреди, които очевидно използва всеки ден: миялни машини, сушилни и огромни полилеи с десетки лампички. Харлоу е поканила по-голямата част от класа — ние сме шейсет и седем, а на купона има минимум петдесет души, — което ме кара да се чувствам не чак толкова специална, но въпреки това е забавно. Седим в задния двор, а прислужницата тича напред-назад, носи камари с пълни чинии с колсло, картофена салата и сос барбекю, а баща й върти шиша на огромен опушен грил с ребърца и хамбургери. Ям до пръсване, после се пльосвам на одеялото до Хана. Оставаме там почти до вечерния час. Звездите започват да надничат иззад тъмносиньото перде на небето, комарите се вдигат сякаш като под команда и всички хукваме с писъци и смях към къщата, като пляскаме с ръце, за да ги отпъдим. Мисля, че това е един от най-хубавите дни в живота ми.
Дори момичетата, които не харесвам много, като Шели Пиърсън — тя ме мрази още от шести клас, когато спечелих викторината по биология и я оставих на второ място — сега ми се струват симпатични. Предполагам, че е, защото всички разбираме, че краят е близо. След дипломирането с по-голямата част от тях вече никога няма да се видим, но дори и да се срещнем, нещата ще бъдат различни. Ние ще сме различни. Ще бъдем възрастни, излекувани, надлежно регистрирани, женени и поставени на точното място, съвършено полирани и изгладени мраморни късове, поели по съвършено оформени пътеки.
Тереза Грас навърши осемнайсет преди две седмици и беше излекувана съвсем наскоро, също и Морган Дел. Те отсъстваха няколко дни и се върнаха малко преди дипломирането. Промяната е невероятна. Сега изглеждат спокойни, зрели и някак отчуждени, сякаш са покрити с тънък леден слой. Само преди две седмици прякорът на Тереза беше Тереза Мърлата, всички й се смееха, че е размъкната, вечно си дъвче краищата на косата и изобщо около нея е пълна бъркотия, но сега върви спретната и изправена, гледа право пред себе си и когато се усмихва, устните й едва се извиват. Всички й правят път да мине необезпокоявано по коридора. Същото стана и с Морган. Наред с болестта сякаш са изрязали вътрешното напрежение и смущението. Краката на Морган дори престанаха да треперят. Винаги когато трябваше да отговори в час, така се разтреперваше, че всички очаквахме чинът й да се преобърне. Но след процедурата треперенето спря. Просто така, като с магическа пръчка. Те не са първите излекувани в класа — Елинор Рана и Ани Хан минаха през процедурата още през есента, а други пет или шест момичета се излекуваха по време на семестъра — но при Тереза и Морган промяната е по-очебийна.