Тя замълча, изправи се и го загърби. Когато отново се обърна, изглеждаше като че се извинява. — Добре. Няма полза от лекции. Не е моя работа как си живял — просто щом видя глупостта, винаги искам да я поправя. Ще се заемеш ли с него, Кларинет?
— Няма проблеми — прозвуча зад гърба на Конъл. Усети, че въжетата се разхлабват, после дойде болката, но тя беше чудесна. Джоунс пак клекна и се взря в земята.
— Имаш избор — започна тя. — Разполагаме с малко отрова — безболезнена и бързодействаща. Мога да ти пръсна черепа с куршум. Или ще скочиш — ако предпочиташ така да я посрещнеш — изрече тя така, сякаш го питаше дали предпочита черешов пай, кекс или сладолед.
— Какво да посрещна? — попита той. Чироко отново вдигна очи, в които се четеше леко разочарование: пак се беше проявил като глупак.
— Смъртта.
— Но… Аз не искам да умирам.
— Повечето хора не искат.
— Свършили сме отровата, Капитане — обади се Титанидата. Вдигна Конъл като парцалена кукла и пое към входа на пещерата. Той съвсем не беше в най-добрата си форма. Чувстваше, че издиша. Бореше се и колкото по-близо бе входът, толкова повече нарастваха силите му, но това не значеше нищо. Титанидата лесно се справяше с него.
— Почакай — крещеше Конъл. — Почакай! Няма нужда да ме убиваш!
Титанидата го сложи да стъпи на ръба на пропастта и го задържа, докато Джоунс опря дулото на собствения му пистолет до тила му и освободи предпазителя.
— Искаш ли куршум или не?
— Просто ме пуснете да си вървя! — хленчеше Конъл. — Никога повече няма да ви досаждам.
Титанидата взе че го пусна наистина, но това така го стресна, че след лудешкия танц на ръба на пропастта, по време на който едва не падна, Конъл се свлече на колене, после по корем и прегърна студения камък, а краката му увиснаха над бездната.
Стояха на три метра от него. Бавно и предпазливо коленичи, после седна на пети.
— Моля ви, не ме убивайте.
— Няма да ти се размине, Конъл. Предлагам ти да се изправиш и сам да си тръгнеш. Ако искаш, се помоли или нещо такова. Ще ти дам време.
— Не. Не желая да се моля. Нито да се изправям. Това всъщност е без значение, нали?
— Винаги така съм си го представяла — Чироко вдигна пистолета.
— Чакай! Чакай, моля те, само ми кажи защо.
— Това ли е последният ти въпрос?
— Така си мисля. Аз… аз съм глупак. Ти си толкова по-умна от мен, можеш да ме смачкаш като… но защо ти е да ме убиваш? Кълна се, никога повече няма да ме видиш.
Джоунс сведе пистолета.
— Има две причини — отвърна тя. — Докато си ми на мушката, ти си безобиден глупак. Но току-виж ти проработи късметът. А най-много от всичко на света се боя от глупаците-късметлии… Или пък решиш да ми отмъстиш за стореното. Знай обаче, че рано или късно ще те открия.
— Няма да го направя — отвърна той. — Кълна се. Кълна се.
— Конъл, има може би пет човека, на чиято дума вярвам. Защо точно ти трябва да си шестият?
— Защото знам, че така ми се пада. Освен това съм само на осемнайсет и ужасно сбърках, и не искам никога, никога повече да срещам гнева ти. Ще правя всичко. Всичко. Ще съм ти роб до гроб. Ще изпълнявам всичките ти желания. — Замълча, осъзнавайки до дъното на душата си, че говори чистата истина. Сети се колко малко добро бе видял от истината само преди няколко часа. Трябваше да има начин да й докаже, че не лъже. Ами да! Тържествената клетва.
— Кълна се, че казвам истината — ако не, да пукна! — изкрещя Конъл и зачака.
Куршум не последва. Той отвори очи и видя Чироко Джоунс и Титанидата да се споглеждат. Накрая Титанидата сви рамене и кимна.
МУЗИКАЛНА ИНТЕРЛЮДИЯ
Скоро след като Конъл кацна на Гея, корабът, наречен „Ксенофоб“, напусна орбитата си около Сатурн и отпраши към Земята.
Това събитие нямаше нищо общо с Конъл. Подобно на своите предшественици, „Ксенофоб“ бе изкарал в орбита на Сатурн почти век. Първият кораб се подчиняваше на своя собственик, Организацията на обединените нации. След изчезването на тази институция стана притежание на Съвета на Европа, а впоследствие и на други пацифистки организации.
В пактовете и протоколите, подписвани от Гея и различните нации и съюзи на Земята, не фигурираше нито един от корабите. Когато Гея бе приета в ООН, тя сметна за дипломатично да се преструва, че не ги забелязва. Задачата им беше обществена тайна. Ядреното оръжие на борда на всеки бе достатъчно, за да изпари Гея. С договор или без, масата на Гея — едно-единствено разумно същество — надвишаваше съвкупната маса на всичко живо на Земята и не беше зле следващите поколения да имат физическата възможност да я унищожат, въпреки невижданите й способности.