Това, разбира се, не беше Гея, а актрисата, която страшно приличаше на нея. Крис се вгледа в титрите, за да разбере името на жената, вече отдавна покойница, но не успя.
Скоро пак зърна Гея в един филм. Тук тя имаше по-голяма роля и стана ясно, че актрисата се казва Мерилин Монро. Чудеше се дали е била известна.
Скоро реши, че май е била популярна, защото филмите й започнаха редовно да се въртят по телевизията в Тара. Адам не й обръщаше особено внимание. По смехомера първият й филм с по-голяма роля беше оценен с нула — Адам едва го погледна. „Асфалтовата джунгла“ не събра повече точки. Нито пък „Мъжете предпочитат блондинки“.
После Крис изгледа сума ти документални филми за житието на Мерилин Монро. В повечето от тях се разправяше за качества, каквито Крис просто не забелязваше. През двайсети век може и да е била загадка, но всичко това значеше твърде малко за Крис.
Но едно нещо имаше значение. По време на една от скучните документалистики Адам се откъсна от играчките си, усмихна се, посочи към екрана и каза „Гей“. Погледна към Крис, пак посочи екрана и каза „Гайа“.
Крис започна да се притеснява.
Гея никога не се появи в Тара.
Всъщност, никога не влезе вътре, въпреки че всичко бе съобразено с нейните размери. Вратите бяха достатъчно широки и високи, а стълбищата и вторият етаж бяха подсилени, за да издържат на теглото й.
Но тя не идваше. Когато се появи, остана достатъчно далече, а Адам беше отведен на балкона на втория етаж. Логиката на тази постъпка беше ясна на Крис. Гея внимаваше да не стресне детето. Искаше то постепенно да привиква към нея, като всеки ден се доближава по малко.
И винаги му поднасяше изненади. Понякога фойерверки, които държеше в ръка и хвърляше във въздуха. Бяха прекрасни. Понякога довеждаше стадо дресирани слонове. Те скачаха през обръчи и ходеха по въже. Веднъж накара два слона да стъпят на дланите й и ги вдигна високо-високо. Крис беше впечатлен, а Адам се кискаше непрекъснато. Гея правеше всичко, за да забърбори бебето, като го викаше по име, казваше му колко го обича и споменаваше името си колкото се може по-често. И винаги носеше великолепен подарък.
— Гей, гей, гей — викаше Адам.
— Гей-а — отвръщаше му Гея.
Сега Адам беше на около годинка и три месеца. Речникът му се обогатяваше. Не след дълго щеше да казва Гея.
Мерилин Монро имаше около трийсет филма. Крис бе гледал всеки от тях поне веднъж по времето, когато освещаваха портала „Юнивърс“. Размишляваше над това, докато слизаше по стълбите от третия етаж. Сега Адам все по-често се спираше, докато играеше и посочваше телевизора, засмиваше се и изричаше името на великанската си баба.
Вече се готвеше да тръгне към първия етаж, когато го стресна силен звън, който тутакси се повтори. Крис се усети какво става.
Изскочи на терасата на втория етаж.
Високо в небето зърна две самолетчета, Водни кончета със средни размери, които кръжаха над Новия Пандемониум. Долу бе настанала суматоха. А те летяха прекалено високо, за да се разбере кой ги пилотира или поне от колко души е екипажът.
Чироко, помисли си той. Господи, Чироко, не може да си толкова глупава. Какъв е смисълът да бомбардираш…
Той гледаше със зяпнала уста как двата самолета, които сега се движеха доста бавно, направиха вълнуваща каскада. Май се готвеха да предприемат нещо.
Сърцето му почти спря да бие, когато и двете машини задимяха. Какво ли им стана?
Видя, че са изписали буквите ПР.
Извиха се нагоре и отново запушиха. За да изрисуват още два букви. Получи се ПРЕД. Това пък какво е?
С прецизно леко обръщане надписът се трансформира в ПРЕДА.
— Крис — прошепна някой. Той подскочи от изненада. После се обърна и едва не изкрещя. До него стоеше Чироко.
— Чироко — прошепна той и се намери в ръцете й, колкото и глупаво да звучи, тъй като беше доста по-едър и висок. Но силата бе в нея, а той едва сдържаше сълзите си.
Тя го замъкна обратно в сянката вътре в сградата.
— Това са щуротии — тихо каза Чироко и кимна към прозореца. — Забавни кьорфишеци… Съвсем по вкуса на Гея.
— Какво правиш…
— Нямам време — отвърна Чироко. — Едва се добрах дотук. Можеш ли да ме изслушаш?
Крис преглътна хилядите въпроси и кимна.
— Исках да… — Чироко спря и погледна настрана. Крис забеляза две неща: тя самата едва сдържаше сълзите си и носеше странни чуждоземни дрехи. Но нямаше време да осмисли нещата.
— Как е Адам? — запита тя.
— Добре е.
— Кажи ми какво става тук.