Той й разправи, кратко и сбито. Тя кимаше от време на време, на два пъти се намръщи и веднъж едва не припадна. Но накрая кимна.
— Почти както Габи ми предрече — каза тя. — И не ме притеснявай повече заради Габи.
— Бъди спокойна. Вече не се стряскам от призраци.
— Добре. Значи си се усетил за какво й трябваш?
— Доста добре. Аз… не зная дали ще има полза от мен. Доста е по-проницателна, отколкото смятах.
— Ще се справиш — завери го убедено Чироко. — Ще направим всичко, за да те измъкнем. Както ти казах, душата му и сега, и занапред все още не е застрашена. Но, Крис… ще ни трябва много време. Разбираш ли?
— Мисля, че да. А… колко дълго ще продължи?
— Най-малко година. Може би и две.
Крис се постара да скрие разочарованието си, но знаеше, че тя е разбрала. Пое дълбоко въздух и се помъчи да се усмихне.
— Каквото и да мислиш, то е най-доброто.
— Крис, то е не само най-доброто. А единствената възможност. Не бива да ти обяснявам. За да не реши Гея да го измъкне от теб.
— Разбирам. Но… — Той избърса челото си и зададе въпроса директно. — Чироко, защо просто не го вземеш още сега? Вземи го и бягай?
— Крис, стари приятелю, ако можех, щях да го сторя. И да те оставя на милостта на Гея… И да умра от срам веднага щом спася Адам. Но пак щях да го направя. Знаеш, че ще те спася, ако успея…
— И да не успееш, пак не ти се сърдя.
Тя отново го прегърна, целуна го по бузата. Крис се вкамени от мъка, но му беше добре, че е до нея.
— Гея е… Крис, не знам как да ти обясня. Нейната воля е фокусирана върху Адам. При предишното ми идване му позволих му да ме види. Тя знае за визитата ми и този път се озорих докато вляза. Няма да мога да те посетя пак. А ако побягна с Адам, тя ще ни хване. Зная го. Можеш ли да се смириш?
— Щом трябва.
— Това е всичко, за което те моля. Поддържай добри отношения с Гея, но гледай да не ти влияе. И внимавай. Може да откриеш, че я харесваш. Не, не ми възразявай. Аз самата я харесвах по едно време. Нямаш друг избор, освен да останеш такъв, какъвто си, да обичаш Адам и… по дяволите, Крис. Вярвай ми.
— Вярвам ти, Чироко.
Погледът й потъмня от мъка. Тя отново го целуна… и го пусна. Начинът, по който си тръгна, беше странен. Дръпна се в сянката, там, откъдето нямаше измъкване… и си замина.
ДЕСЕТ
— Вещица-Юг, Юг, тук Вещица-Север. Доста ти беше раздърпано Е-то, приятел.
Това чу Конъл от микрофона на излизане от главоломния си лупинг.
— Плети си свойта плетка, дете — отвърна той. — На теб се паднаха все лесни букви. — Той се огледа бързо към огромните плоски проекции на вече изчертаните букви и пак пусна димния шлейф.
Цяла седмица се бяха упражнявали. Първите им опити, както се кълнеше от земята Чироко, приличаха на йероглифи, но леко-полека буквите ставаха по-четливи. Сега Конъл би се справил и със затворени очи.
Беше налудничаво, разбира се, но не по-налудничаво от всичко останало. Когато пишеха върху небето, не само че действаха в нова и непозната плоскост, но беше важен и начинът, по който рисуваха буквите. Всичко можеше да стане просто, като се програмират маневрите чрез автопилота, но тогава нямаше да ги има заврънкулките. А Чироко категорично бе забранила подобно опростенчество.
Конъл не се оплакваше. На него му харесваше да изписва предизвикателства в чистото небе на Гея.
— Вещица-Север, на това ли му викаш Р?
— Никой не го е писал по-добре в небето — отвърна Нова.
— Престанете — смъмри ги Робин, която летеше високо над тях. — Започвайте втория ред.
Чироко се дръпна от галванизирания жълт път недалеч от мястото, където започваха златните павета, и се шмугна между две високи сгради. Намери закътано местенце и бързо съблече костюма си.
Преминала бе през портала „Колумбия“ дегизирана като дъщеря на индиански вожд. Успя да мине за нов персонаж в разиграващия се там уестърн. Добра се до Тара по-скоро поради безразсъдството си, а не благодарение на камуфлажа, защото между дрехите и нейната собствена външност имаше твърде странна, набиваща се на очи дисхармония. Както и да е, успя да се добере до Крис. Сега беше лесно, понеже всичко живо зяпаше надписите по небето.
Но на излизане от базалтовия кръг на Пандемониума трябваше да изглежда различно и да приложи друга тактика.
Чироко се облече в черно — панталони, ботуши, риза и шапка. Горе-долу като при първата им среща с Конъл. Върза връзките на черната пелерина, натика малък автоматичен пистолет в ботуша и голям револвер в кобура на колана.
— Остава да си сложа и светещ надпис — мърмореше си тя. — Едва ли има по-очебийна улика от този костюм.
Замря за миг, за да успокои дишането. Импулсивно — това бе един от поривите, на които бе свикнала да се доверява — разкопча горните три копчета на ризата и поразголи бюста. За да отвлече вниманието от характерната си физиономия. После отново пое по жълтите павета и замислено закрачи към пазача на портала „Метро Голдуин Майер“.