— Как мислите, какво ли ще каже Гея? — запита останалите. — Чудя се дали е разбрала, че току-що я засипахме с три тона любовен прах?
— Това Робин от Ковън ли е? — прозвуча нечий глас.
За момент настъпи тишина. Чуваше се единствено бръмченето на самолета.
— Робин, какво правиш, защо създаваш бъркотия в небесата ми?
— Исусе — прошепна Конъл, — нима това е…
— Южна Вещице, не забравяй правилата на ефира. Мисля, че ние трябва…
— Знам, че това е Конъл, скъпа — намеси се отново Гея. — Знам също, че в другия самолет е скъпоценната ти дъщеря, Нова. Не разбирам само всичките тия приказки за любовен прах.
Робин продължи да лети в тишина. Дланите й се увлажниха.
— О, добре — въздъхна Гея. — Виждам, че ще бъдете досадни. Но се откажете от План Х-98, или как беше там. Не пращам никого по петите ви. Ще се върнете в Диона несмущавани от моите бръмчащи бомби. — Отново настъпи пауза. — Но съм любопитна. А къде е самата Чироко Джоунс? Защо не ви придружи в тази авантюрка? Може би не й стиска. Тя си е такава — обича да накисва другите. Нима не сте забелязали? Ами защо се върна обратно в базата, докато моите приятели спасяваха твоя любим син, Робин, от оная кошмарна конюшна Таксидо Джанкшън? Няма що, насладихте се на героизма й… Тъжно ми е да го споменавам, но тя просто не свари бедните зомбита, за да се счепка с тях. Чудя се къде е била… Питахте ли я откъде идва? Но разговорът започва да става досаден — продължи Гея. — Просто исках да те попитам как си, Робин. Доста вода изтече от последната ни среща. А аз се надявах, че ще се отбиеш да ме видиш.
— Просто не успях да намеря време — отвърна Робин.
— Е, така е много по-добре. Трябваше да намериш време. Крис пита за теб.
Робин прехапа устни. Не си струваше да отговаря. Но би било глупаво да продължава да си мисли, че това е игра.
— Кажи ми — продължи Гея, след кратък размисъл. — Чувала ли си за Женевската конвенция за въоръженията?
— Смътно — отвърна Робин.
— А знаеш ли, че е неморално да се прилагат бойни отровни вещества? Питам, защото съм убедена, че Чироко ви е натъпкала главите с много глупости за добрите и лошите. Сякаш такова нещо съществува в действителност. Но дори и да беше така, запитайте се сами. Нима добрите престъпват международните конвенции по време на война?
Робин се намръщи. После тръсна глава и се замисли дали е опасно да слушат Гея. Дали не би могла да ги омагьоса чрез ефира и да ги доведе и тримата до лудост?
Но Чироко не беше споменавала подобно нещо.
— Ти си една дърта лепка, Гея — отвърна Робин.
— Гръм и мълния…
— Знам, че ти пука от всяка казана дума. Разбрах го от Чироко. А що се отнася до отровните вещества, какво ще кажеш за хората? Видя ли слоновете, камилите и конете си?
— Те май са наред — призна колебливо Гея.
— Така е. Не го приемай като лична обида, Гея, стара кучко. Открихме начин да изтребваме едни вредители, мъртвешките змии. Изпълняваме социална поръчка. Пандемониумът просто бе включен в обществената програма за обезпаразитяване. Надявам се, че лично теб с нищо не сме те притеснили.
— Не сте м… как им беше името? Как ги нарече?
Ха! Така ти се пада, гад такава!
— Викаме им глистите на Гея. Надявам се, че имаш голям кенеф.
Робин чу смеха на Нова. Това май окончателно вбеси Гея. Започна като некохерентно скимтене. Наложи се Робин да намали звука. След малко се изля поток от вулгарни думи, ужасни заплахи и високопарни слова. По време на една от кратките паузи Нова се обади:
— Тая наистина си я бива — каза тя. — Защо когато всичко свърши не я включим в атракциите на карнавала?
— Не — обади се Конъл. — Няма кой да плати. Всички са виждали лайна.
Последва отново кратка тишина.
— Млади човече — ледено отвърна Гея. — Един ден ще бленуваш никога да не си се раждал. Нова, това бе най-малкото неучтиво. Но виж теб те разбирам. Трябва да ти е много тежко. Кажи ми, как се чувстваш, когато този ужасен приятел чука майка ти?
Този път тишината беше съвсем различна. Робин усети стомаха й да се свива.
— Майко, какво…
— Нова, запази мълчание в ефир. И помни какво съм ти говорила за пропагандата. Гея, разговорът е приключен.
Но като че ли не Робин имаше последната дума. Хубаво нещо е пропагандата, ама това съвсем не означаваше, че ще е в състояние и занапред да лъже Нова.
Гея изключи радиото и унило се загледа в отдалечаващите се на запад самолети.
Въпреки че рациото и емоциите й вече не функционираха както преди — нещо, с което вече се бе примирила, — тя все така безпогрешно умееше да пресмята. Знаеше колко зомбита е загубила. Непокойниците — а сега вече дваж покойниците — съставляваха около четирийсет процента от трудовия колектив на Пандемониума. Това бе достатъчно зле — едно зомби бачкаше колкото пет, дори шест човека, взети заедно. По-издържливи, зомбитата не се нуждаеха от сън и почивка. Ядяха помия, която пренебрегваха дори свинете. Въпреки че не ги биваше за квалифициран труд, например за кинооператори, те бяха отлични водопроводчици, бояджии, електротехници, кранисти, дърводелци… Все ценни умения при създаването на филми. С някои разумни грижи те можеха да откарат шест-седем килорота. Дори и мъртви, бяха твърде икономични — зомбитата сами си изкопаваха гроба преди окончателния летален изход и лягаха в трапа.