Проблеми, проблеми…
Съюзите на дърводелците, които строяха за подвижните фестивали, се оказаха недодялани за изискванията на Новия Пандемониум. Някои от построените от тях сгради вече се рушаха. Дали да не създаде майсторска разновидност на дърводелците… Но Гея си признаваше, макар и с неохота, че като генетик не е на висота. Надяваше се вместо камили или дракони да сътвори нещо по-полезно и по-дълготрайно, но уви, не можеше да се разчита на това.
Такава бе ориста на смъртните. Защото и тя самата бе смъртна. Не ставаше дума за гигантското колело, познато като Гея, а само за гигантския клонинг на Мерилин Монро, в който бе преценила да вложи жизнените си сили.
Гея въздъхна, сетне се поразведри. Нещастията са по-добра основа за филмов сценарий от серията непрестанни успехи. Щеше да говори с творческия отдел да вмъкнат този злощастен за нея обрат в епохалната епопея на нейния живот, която се снимаше вече двайсет години. На последните кадри не им се виждаше краят.
Междувременно се налагаше да намери изход.
Още веднъж си помисли за Титанидите. Хиперион гъмжеше от тях.
— Титаниди! — извика Гея, стряскайки всички в радиус от километър.
Титанидите май бяха най-опърничавото й изобретение. Навремето изглеждаха добър вариант. Все още й харесваха на вид. Сътворени бяха в началото на двайсети век, един вид първо приближение на човека. Излезе, че е надминала себе си. Те не се вписваха в нейните планове.
Оше в самото начало на строежа й беше хрумнало да използва Титаниди. Изпрати Железарите да ги наемат, но безуспешно. Гея бе разочарована. Не знаеха ли, че тя е Бог?
С триста зора успя да залови няколко.
Които не желаеха да си мръднат пръста за нищо. Изтезанията не помагаха. Всички, които имаха възможност, се самоубиха. Доколкото знаеше Гея, преди това никога не бе съществувало самоубийство сред Титанидите. Те прекалено много обичаха живота.
Попита една от заловените Титаниди за това.
— Предпочитаме смъртта пред заробването — бе отговорът.
Гея го сметна за твърде сантиментално, но тя не бе залагала в тях този мелодраматизъм. По дяволите, хората привикваха към робството като патици към водата. Защо не можеха да го сторят и Титанидите?
Е, добре, добре, Гея нямаше да е Гея, ако не беше гъвкава. Щом не им се работи живи, ще да ги накара да бачкат мъртви. Титанидата-зомби би трябвало да вършее за сто човека.
Ама ядец. Непокойниците Титаниди бяха по-кекави от оригиналите, зле координирани и се прекършваха в кръста като дръгливи кранти. Последното несъвършенство се дължеше, както се оказа, на известни особености на гръбнака им, който загниваше след смъртта и се превръщаше в любимо лакомство на мъртвешките змии. Така че Титанидите я измамиха дори и след смъртта.
Понечи да си помисли, че това е един гнил свят, но овреме се сети, че именно тя го е сътворила.
Какво по-добро време за вестоносеца, пристигнал от злополучния портал „Метро Голдуин Майер“ с дъската за писане? Той коленичи пред нея, разтреперан, в очакване на височайшия гняв по повод лошата новина.
Но реакцията бе умерена. Гея погледна името върху дъската, въздъхна и небрежно я захвърли през покривите на трите зали за звукозапис.
Беше изиграна. На два пъти в един и същи ден Чироко Джоунс бе използвала любимите митове на Гея в неин ущърб.
— Прекара ме и с Оз, и със Звездни войни — мърмореше си тя.
Трябваше да се поразсее. Дали да не организира нов фестивал? Филми за филмите. Звучеше добре. Огледа се за архиваря и го видя да изчезва зад ъгъла. Гея му махна.
— Отивам към първа прожекционна зала — каза му тя. — За начало ми приготви оня филм на Трюфо, за деня и нощта.
Той прилежно си записа.
— Освен това „Режисьори“ — измърмори тя. — Приготви ми и няколко ленти на Хичкок. Всеки би свършил работа. „Каскадьорът“. И… как се казваше онзи за краха на студиото?
Архиварят сервилно й припомни и се втурна да изпълнява нейните заповеди, защото тя му бе отпуснала само десет минути.