Малески първо се намръщи, после се засмя.
— Дрънкаш адски простотии. Тая сграда е частна собственост.
Този път Чироко се засмя.
— На коя планета смяташ, че се намираш, идиот такъв? Кларинет, простреляй коленете на тоя баламурник.
Заповедта й бе изпълнена незабавно и перфектно.
Малески рухна и секунди след това стана мазало. Никой от оцелелите участници впоследствие нямаше думи да опише меллето, освен да отбележи, че „а си направил крачка напред, а са ти надупчили черепа — и си мортус“. Около двайсет човека не се помръднаха, въпреки ревовете и заповедите на Малески да пречукат проклетите кучки. Но балами нямаше — Титанидите държаха пушки във всяка ръка, а повечето от дебеловратите мутри бяха чудни мишени. Накрая Малески спря да пустосва и просто си лежеше, като дишаше тежко.
— Окей — изръмжа той най-сетне. — Окей, ти печелиш. Ще се махнем. — И тежко се претърколи.
Наистина беше много добър. Ножът бе скрит в ръкава му и той го запрати изневиделица с прецизността на дългата практика. Снарядът изсвистя във въздуха… и Чироко го хвана на педя от гърлото си. Малески се втрещи. А ножът вече летеше обратно към многострадалните му колена. Мъжът, застанал от лявата страна на Малески, се сгърчи в предсмъртна агония.
— Роки, превържи го. После го разкарай оттук. А останалите да хвърлят оръжието и да се дръпнат. Всичкото оръжие. А сега се съблечете. Занесете по едни панталони до вратата и ги подайте на Валия — жълтата Титанида. Ако тя намери някакво желязо, ще ви счупи вратовете. После можете да ги обуете и да изчезнете. Остават ви още четири минути.
И една стигаше. Всички бързаха да си вървят и никой не се опита да менти.
— Разправете всичко на приятелчетата си — извика подире им Чироко.
Започнаха да пристигат нейните хора. В групата й имаше и хора, и Титаниди. Титанидите бяха спокойни и си знаеха работата. Човеците бяха узнали за плановете само преди часове, затова нервни. Сред тях имаше Свободни жени, Доброволни бдители и някои от другите общности.
Домъкнаха маса и Чироко зае председателското място, след като уредиха въпроса с осветлението. Все още бе под пара заради битката и двубоя с Малески. Трикът с ножа й се удаваше само шест пъти от десет. Нямаше право отново да поема такъв голям риск — беше се разминала със смъртта на косъм.
Но най-вече я мореше сценичната треска. Очевидно този недъг бе твърде упорит. Преследваше я още от дете.
Двама от Доброволните бдители, работили в медиите още преди Войната, донесоха кабели, триножник и малка камера. Чироко примигна от блясъка на осветлението и погледна микрофона пред нея.
— Цялото оборудване е от памтивека — измърмори единият.
— Направете така, че да действа поне час — помоли Чироко. Но той като че не я слушаше — изучаваше лицето й от няколко ъгъла. Пресегна се колебливо към челото й, а тя стреснато се дръпна.
— Сложи нещо на лицето си. Лъщи — отбеляза мъжът.
— Да сложа какво?
— Грим.
— Наистина ли е необходимо?
— Госпожо Джоунс, ти каза, че искаш консултант по медиите. Аз просто ти обяснявам какво бих направил на твое място.
Чироко въздъхна и кимна. Една от Титанидите измъкна някакво мазило, което бе одобрено от консултанта с половин уста. Той наклепа с него лицето на Чироко.
— Картината е доста добра — съобщи другият мъж. — Но не зная колко ще изкара тая бракма.
— Тогава по-добре да започваме — нареди ортакът му. — Той взе микрофона. — Граждани на Белинзона — произнесе той и подскочи от бученето на микрофона. Пипнаха някое-друго копче и след поредната проба се получи ясен звук. Чироко чуваше думите да отекват в хълмовете навън.
— Граждани на Белинзона — прогърмя уредбата. — Имаме важно съобщение от Чироко Джоунс, вашият нов кмет.
На прозореца бе застанала една от Свободните жени и зяпаше нагоре.
— Ето я картината! — викаше тя.
Чироко се окашля нервно, потисна порива да се ухили до ушите, останал й от пресконференциите на НАСА, преди милиони години, и заговори:
„Граждани на Белинзона. Казвам се Чироко Джоунс. Мнозина от вас са чували за мен — аз съм един от пионерите на Гея и известно време работих при нея като Магьосница. Преди двайсет години бях освободена от този пост.
Важно е да знаете, че макар Гея да ме уволни, Титанидите не приеха това нейно решение. И всички те са на моите заповеди. Обстоятелство, от което никога не съм се облагодетелствала изцяло. Но сега ще го сторя и резултатите от това мое решение ще променят живота ви.
А сега, както вече споменах, всички вие сте «граждани на Белинзона». Вероятно недоумявате какво означава това. Неговата същност е, че всички се задължавате да се подчинявате на моите нареждания. По-късно планирам да въведа демократично управление, но сега за сега е по-добре да правите каквото ви казвам.