В момента в града ви има няколко хиляди Титаниди. Всяка една е наясно с новите закони. Приемете ги като полиция. Би било голяма грешка да подлагате на проверка тяхната сила и мобилност.
А сега за новите закони на първо време. Ще последват и други, по реда си.
Никакви убийства повече.
Забранява се робството. Да се освободят всички поробени лица. Незабавно. Казаното важи и за всички останали дейности или обичаи, които по някакъв начин накърняват човешките свободи. Колебаещите се — да речем тия, чиято религия твърди, че жената е собственост на мъжа — за тяхно добро да се допитат до някоя Титанида. За тази цел ви се дават десет часа амнистия.
Край на търговията с човешка плът. Всеки, уличен в сделка с Железарите, ще бъде застрелван на място.
Край на частната собственост. Разрешава ви се да спите там, където сте спали и досега, но не си въобразявайте, че притежавате нещо повече от дрехите на гърба си.
Поне четири декарота се забранява носенето на прободно оръжие. Докато трае амнистията предайте всичко на някоя Титанида. Ще гледам да ускоря максимално прехвърлянето на полицейските функции в човешки ръце. Междувременно за притежаване на хладно оръжие ще наказвам със смърт. Признавам, че липсата на ножове ще създаде известни битови проблеми, но мярката е неизбежна.
Не мога в скоро време да ви обещая много благини. Но вярвам, че някой ден, макар и не скоро, ще оцените високо онова, което правя за вас. Само експлоататорите, робовладелците и убийците ще загубят сегашното си положение. Останалите ще спечелят сигурност и ще усетят ползата от цивилизованото човешко общество.
До десет часа в сградата, наречена Клупът, да се явят хората, чиито имена ще бъдат прочетени, в противен случай ги очаква смърт чрез разстрел.“
След това Чироко изреди двайсет и пет имена на най-влиятелните лидери на мафията, бандите и тайните сдружения. Списъкът бе съставен с помощта на Конъл.
Чироко прочете същото въззвание на френски и на руски. После предостави микрофона на една от Свободните жени, която го прочете на китайски. Имаше още десетина превода, на човешките езици и на езиците на Титанидите. Чироко се надяваше обръщението да е достигнало до всеки нов гражданин на Белинзона.
Почувства се изтощена, след като най-сетне остана сама. Май не беше се справила най-добре. Тук-таме май трябваше да има гръмки декларации. Живот, свобода, може би нещо за щастието. Но като се размисли, осъзна, че най-много вярва в Правата с главно П. Нима някой смъртен би могъл да оспорва Правото на Живот?
Така че тя отново се върна към прагматизма. Беше й служил вярно през дългия й живот.
Дори и да започваше с най-добри намерения, за които нямаше дар-слово, Чироко съвсем не бе толкова сигурна в тяхната целесъобразност.
Животът в Белинзона не можеше да се нарече скучен. Насилствената смърт бе навред и връхлиташе изневиделица. За връзкарите тя беше едно удобство, без излишни нерви. Но никой не знаеше кога даден бос ще бъде ликвидиран и цялата грижлива подготовка за по-лек живот ще отиде на вятъра. И въпреки това бе за предпочитане пред това да си част от безличната маса. За тази маса Белинзона беше особен ад. Като не се брои постоянната заплаха от заробване… повечето люде нямаше какво да правят.
Разбира се, винаги съществуваше нуждата от оцеляване. Това ти запълваше времето. Но не бе същото като да имаш работа. Не бе същото като да отглеждаш реколта на собствените си ниви — или дори на нивите на земевладелеца. В покрайнините хората бяха длъжни да се подчиняват на Боса, на Шогуна, на Земевладелеца… на някакъв местен Господин Големец. Жените бяха още по-онеправдани, освен ако не попаднеха при Свободните си посестрими. Тяхната робия бе още по-тежка. Нещо по-страшно от непосилния труд на мъжете-роби. А именно — старовремско сексуално робство. Жените сменяха собствениците си десет пъти по-често от мъжете.
И когато някой станеше безполезен, идваше касапницата.
В действителност, малцина биваха убивани само от людоедски подбуди. Случваше се, но при наличието на манната и на босовете това бе поставено под контрол. И въпреки това, при липсата на месо, много от труповете, вместо до обществените клади, стигаха до кланниците, ножовете и огромните казани.
Друг голям проблем беше отегчението. То пораждаше престъпления — безсмислени случайни престъпления, — санким Белинзона се нуждаеше от някаква причина за насилие.
Честно казано, Белинзона бе узряла за промени — независимо какви.