Така че когато цепелинът спря над града, нещата замряха.
Тукашните хора бяха виждали цепелини, но отдалече. Знаеха, че са големи. Мнозина си нямаха понятие, че гигантите са интелигентни. Повечето бяха осведомени, че цепелините избягват Белинзона заради пожарите.
Но очевидно това не важеше за Свирчостоп. Примъкна се над града, сякаш го правеше всеки божи ден и разпростря грамаданската си сянка от Блатото на отегчението до Товарните пристани. Голям бе почти колкото Ментовия залив. После просто увисна там, най-голямото нещо, което жителите на Белинзона бяха виждали в живота си. Титаничните му задни перки бавно и апатично шаваха, само колкото да се задържи точно над центъра.
Това само по себе си бе достатъчно, за да спре движението. После от цепелина слезе една личност, която започна да дрънка разни небивалици.
ДВАНАЙСЕТ
Изминали бяха само двайсет рота откакто Чироко бе узурпирала властта и вече й се щеше да зареже Белинзона. Предвиждала бе размириците, но това не променяше факта, че те я отегчават. Въздъхна и продължи да се ослушва. В този момент предпочиташе евентуалните й съюзници да не се нуждаят от методи на убеждение, подобни на тези при Малевски.
Но както се очакваше, нямаше да мине без други демонстрации. От двайсет и петте от черния списък осемнайсет бяха мъртви. Седем бяха дошли, безоръжни, да изразят предаността си на новия Бос. Чироко чудесно знаеше, че не всичките са неблагонадеждни, но беше най-умно да ге остави да загинат от собствената си лакомия и да си плетат интригите, след което щяха да увиснат на въжето в името на закона. Имай вяра на човека точно тогава, когато е загазил.
И така, в този смисъл лошите момчета не бяха проблем. Страшни главоболия й създаваха, то се знае, тъкмо добрите.
— Ние не можем и няма да отстъпим автономията на нашия анклав — обясняваше Трини. — Отскоро си тук, Чироко. Нямаш представа какво е да си жена и да оцеляваш в Белинзона! А на какво бяха подлагани някои от нашите… О, това ще те накара да виеш! Изнасилването е нищо работа. Не отстъпваме своята независимост.
— И ние няма да се разоръжим — заяви Стюарт. Той бе представител на Доброволните стражи, а Трини — доайен на Свободните жени. — Ти говориш за закон и ред. От седем години май само нашата група се бореше за спазването на известна доза благоприличие от всички човешки същества на Гея. — На това място Стюарт направи многозначителна пауза и се втренчи в Трини, която обаче не се смути. — Ние сме и ще бъдем на стража на благоприличието дори на онези, които не са ни поддръжници. За целта се нуждаем от хора и оръжие. Не твърдя, че сме преуспели. Но всичко е било в името на морала.
Чироко гледаше ту единия, ту другия. Странно, и двамата бяха успели да да се вместят в по няколко изречения. И май не си спомняха за десетте часа спорове и кавги, които бяха сумирали току-що за броени минути.
Но в един миг настъпи гробна тишина и двамата притеснено погледнаха към Чироко.
— Харесвам ви и двамата — тихо каза тя. — Ще ми е адски неприятно, ако някой от вас бъде убит.
Не трепнаха, но някак помръкнаха.
— Стюарт, и двамата знаем, че оръжейното ми ембарго няма да трае вечно… Аз контролирам всичките муниции в Белинзона, макар че тук е фрашкано с оръжие, и огнестрелно, и хладно, което смятам да конфискувам, за да спечеля време. Имам намерение да използвам краткия промеждутък, когато всички са разоръжени, за да… дам на хората възможност да си отдъхват. През следващите дни Титанидите ще се поразвихрят, така че ще има доста убийства. Но хората убийци ги чака публична екзекуция. Искам всички да видят. Освен на върховната си власт, разчитам на факта, че повечето от заселниците идват от законови общества на Земята, така че скоро ще си спомнят как да живеят заедно в разбирателство.
— Опитваш се да създадеш рай, така ли? — подсмихна се Стюарт.
— Изключено. Нямам илюзии. Ще започнат брутални и нечестни игри. Но вече е по-добре отколкото преди двайсет рота.
— Тогава лично аз се чувствах на сигурно — вметна Трини.
— На сигурно като в концлагер. Вината не е твоя — и аз да бях на тебе, щях да съм същата. Но аз трябва да разруша стените. А не мога да си позволя много Доброволни стражи с мечове да се навъртат наоколо, преди да разбера що за стока са. — Тя се обърна към Трини. — Предлагам следното. След като конфискувам оръжието, да разреша само на полицаите да носят мечове и тояги и само на жените — ножове.
— Не е честно! — извика Стюарт.
— Дяволски си прав — продължи Чироко. — Не е честно и това, че разни мутри са разпродавали жените като зарзават на сергия.