Трини наостри уши, но все още бе нащрек.
— Някои от сестрите ще загинат — посочи Трини. — Повечето от тях не знаят как се борави с ножа.
— Някои загинаха вчера, защото нямаха ножове — парира Чироко.
Трини продължи да е нащрек. Чироко се обърна към Стюарт.
— Що се отнася до твоите Доброволни стражи… след преходния период ще ни трябат полицаи-човеци. Смятам да са твоите хора.
— Въоръжени с бухалки? — запита той.
— Не подценявай бухалките.
— Значи моите хора ще тарашат разни приятелчета? Ами ако им извадят нож?
— Зависи колко добър е твоят човек. Инак му е спукана работата.
Чироко ги остави да премислят. Изкушаваше се да ги постави натясно. Но и те самите знаеха, че нямат избор. В техен интерес бе да намерят начин доброволно да харесат решението, или поне отчасти.
— Значи ще има закони и съдилища? — запита Стюарт.
— Засега не. Дотогава Титанидите ще действат като съдници. Съвсем скоро ще изработим законите и ще преминем към спазване на юридическите формалности.
— Нямаше да е зле вече да има закони и съдилища — каза Трини.
Чироко само я погледна. Сети се за далеч по-бруталната алтернатива, която бе кръстила „Панацеята на Конъл“. Сиреч цялата власт на Титанидите. Чироко изцяло би се доверила на техния вердикт. Щом те постановяха смъртна присъда за някой човек, беше сигурно, че са прави. Това безмерно би опростило и ускорило нещата.
Дори не знаеше дали не бърка. Чироко вярваше в доброто и злото, но понятията праведно и грешно бяха нещо коренно различно. Трини се уповаваше за праведния съд, защото с това бе израсла. И Чироко също като нея вярваше, че безусловно съдилищата са необходими на хората, ако ще живеят в общество. Но тя не ги боготвореше. Убедена бе, че Титанидите подушват злото в човеците по-добре от които и да е дванайсет съдебни заседатели.
И все пак се беше спряла на по-трудния вариант — съда в човешки вариант.
— Сигурно ще имаме съдии, когато му дойде времето. Но от вас зависи.
Трини и Стюарт се спогледаха.
— Искаш да кажеш от нас двамата? — попита Стюарт. — Или от всички граждани?
— И това зависи от вас. Сработите ли се с мен, ще имате шанс вие да управлявате, щом аз се махна.
— Щом се махнеш? — смая се Трини. — Но кога?
— В първия удобен момент. Взех властта не по желание. А защото само аз съм способна да управлявам и… поради причини, които не ви засягат. Нямам афинитет към властта. Създава ми адски главоболиям.
Стюарт ставаше все по-умислен. Чироко реши, че добре го е преценила. Беше жаден за власт. Преди войната сигурно е заемал ръководни постове.
И Трини притежаваше същия импулс, макар и под различна форма. Освен това беше любяща майка и водеща сила сред Свободните жени.
Трини и Стюарт бяха лика-прилика. Чироко не харесваше истински нито един от двамата. Долавяше нещо перверзно в основата на желанието да командваш масите, но смяташе вождовете за необходимо зло. При нужда Чироко умееше да се сработва с лидери.
— Какъв вид управление предвиждаш? — попита предпазливо Стюарт. — Премахна частната собственост. Ти комунистка ли си?
От пространния отговор на Чироко стана ясно, че режимът е военна диктатура с комунистическа идейна платформа. в сбит преразказ нещата стояха така: премахване на робството и социалното неравенство, или „да бъдат отнети всички придобивки, получени от безскрупулните граждани само защото са кучи синове“, както цветисто се изрази Чироко. Следващата фаза след предприетата от Чироко национализация, бе „връщането на сградите, стаите и лодките на хората, и то по честен път“, сиреч уважаване на гражданските искове „за лична собственост, за жилища и земя“. Накрая Чироко изказа надежда, че след тези мероприятия ще дойде промяната.
— Защо всичко не си остане държавна собственост? — поинтересува се Трини.
— И това ще зависи от вас. Лично аз не ви го препоръчвам. Израснала съм с идеалите на демокрацията и частната собственост, може би затова. Но знам, че има и други теории.
Отново се взра в Стюарт и Трини, които се гледаха като куче и котка. С тия двамата нямаше да се мре от скука.
— От мене толкова — продължи Чироко. — Сега е ваш ред. Ще ми сътрудничите ли за изпълнението на безпрекословните ми решения?
— Щом са безпрекословни, защо сме ти ние?
— Да ме съветвате или критикувате. Но не си въобразявайте, че ще имате право на глас.
— Нима имаме избор? — попита Трини.
— Да. Няма да ви убивам. При отказ ще намеря други кандидати, а вие си вървете по живо по здраво. Все някой ще се навие.
— Да, знам — обади се Трини. — Може пък аз да приема.
Стюарт погледна Чироко и каза: