— Що се отнася до мен, твърдо да. И за начало ще ти кажа, че е огромна грешка да се оставят Титанидите да убиват хора. Това ще предизвика расова омраза.
— И аз бих искала тази промяна. Титанидите могат и сами да се бранят. Така че ако има застрашени, това са човеците, а не Титанидите. Но ако нещата не се уреждат по мирен начин, ще се наложи Титанидите да раздават правосъдие, като просто убиват всеки престъпник — било то мъж, жена или дете.
Стюарт май се стресна и се позамисли. Чироко не беше изненадана. Дори седемте години в дивата Белинзона не бяха изтрили човешкия егоцентризъм и убеждението, че накрая човешката раса ще триумфира над всички останали видове, също като на Земята. Стюарт просто едва сега осъзнаваше идеята, че тия сметки могат да излязат криви. И това не му се харесваше. А още колко неща нямаше да му харесат…
ТРИНАЙСЕТ
Полицейските задължения не се нравеха на Роки. И не само на него, а на всички Титаниди. Но Капитана го завери най-тържествено, че това е начинът да си върнат Детето, затова Роки усърдно патрулираше.
Това бяха интересни времена.
През първия ден участва в нападение срещу квартирата на Боса, покосило триста живота, включително на една Титанида, пронизана със стрела в сърцето. И Роки бе наранен от стрела, в левия хълбок. Все още го наболяваше, макар че раната бе лека.
Имаше и по-тежки случаи. Единият от Босовете издържа почти сто рота. Титанидите обсадиха сградата и запалиха наоколо огньове, за да му стъжнят живота. Накрая неговите хората изхвърлиха главата му през прозореца и се предадоха. В тази акция загинаха три Титаниди.
Роки знаеше всичко на всичко за дванайсет смъртни случая сред Титанидите. Мъртвите сред човеците бяха хиляди, но повечето изгинаха в самото начало, с още един пик, когато политиката на разоръжаване влезе в сила. Сега всички банди бяха разпръснати. Хората гледаха Роки с подозрение и страх, но от доста време никой не дръзваше да го закача.
И така, той обикаляше района си и се оглеждаше за неприятности с надеждата да не ги открие. Понякога минаваха ония човеци, на които Чироко им викаше луди, а според Роки те имаха бръмбари в главата. Лудостта на човеците бе обществена тайна, но болшинството бяха възхитително, божествено луди. Малцинството бе нещо друго. Английската дума психопати не се харесваше на Роки. Тия типове трябваше да бъдат убивани на място, и единствената въпросителна бе не дали, а кога.
Но Капитана бе забранила да се убива, освен при залавяне с „кървави ръце“ или както се бе изразила Чироко „за престъпление, наказуемо със смърт“.
В действителност, това засега бе добре дошло за Роки. Беше се нагледал на касапници. Нека хората убиват своите собствени грешки.
Предпочиташе да си мисли за по-приятни неща. Усмихна се на една човешка жена, която след кратко колебание също му се усмихна. Роки докосна смешната си шапка в отговор и се почеса под ризата. Ама че дяволски дрехи. Понякога дори Капитана се поддаваше на лудостта. Като заповедта за тия униформи, да речем.
Долови неясните, мрачни мисли на Тамбура в съзнанието си и пак се усмихна.
Тамбура бе неговата дъщеря. Все още не много голяма. Валия издебна подходящ момент да склони Магьосницата. И декарот преди нахлуването в Белинзона Серпент бе внедрил полуоплоденото яйце в утробата на Роки.
Тамбура караше там четвъртия си декарот. Една прашинка от делящи се клетки, мозъче колкото семка, което преди е било яйце на Валия. Строежът на кристалната му структура бе твърде различен от този на човешкия мозък. Там вече бе програмирана способността да пее. Там се пазеха и много от знанията на Валия, включително и английския. Както и спомени за живота на Валия, за нейните предни майки, които се простираха до предната майка на акорда Мадригал, Виолина. Отредено бе, макар и по-скромно, място на предните и задните бащи — в единствената форма на безсмъртие, която имаше значение за Титанидите…
Роки се пазеше от шовинизма, но тази система му изглеждаше по-разумна от налудничавата бъркотия на човешката генетика. Произходът на човеците бе белязан от ужаса и липсата на гъвкавост, от студената безмилостност на шанса, от безбройните дефекти, получавани без вина и скъсяващи живота. В най-добрия случай хората представляваха низ от компромиси между доминантните и рецесивните гени. И единственото програмиране в мозъка на техните деца бе останало от древните животни, скачали по дърветата още преди Гея да започне да се върти.
Всичко това, според Роки, даваше обяснение на злокачествения тумор, какъвто си беше Белинзона. Титанидите получаваха солидно, основно и практическо обучение от своите предни-майки още като яйца. Подобната на машина структура в развиващото се яйце филтрираше фронталната сперма за информация и елементи, които могат да бъдат полезни, правеше тестове и друга интелектуална селекция. Яйцето не приемаше ДНК като цяло, заедно с доброто и лошото, а я разкъсваше на части и по преценка използваше ония, които бяха полезни.