Разбира се, Гея дала, Гея взела. за сметка на това времето в Диона беше кошмарно. Никога не ставаше прекалено студено, но винаги бе достатъчно хладно, за да треперят бездомните маси през безкрайния дремлив следобед. Освен това често дъждеше. Ето защо жилищният проблем бе от изключително значение. Сума ти народ се трепеше само за да си осигури подслон. Не беше лесно, тъй като Босовете бяха узурпирали всеки сантиметър жилищна площ и ти одираха кожата за привилегията да спиш под покрив.
Но с търсенето на подслон и запасяването с манна на всеки килорот… май се изчерпваха екзистенциалните проблеми на Белинзона. Но това според Чироко му се викаше състояние на максимално благоденствие.
И тя беше наясно, че скоро след като вземе властта, манната ще престане да вали от небето. Въпросът бе кога?
Така че нейната първа и най-важна задача бе да осигури прехраната на населението. Задача, която стоеше над всичко останало — дори пред законността и реда. Тя трябваше да бъде решена на всяка цена, защото едва ли има нещо по-лошо от един покорен, но гладуващ град.
Данните за броя на населението, предоставени от Нова, ужасиха Чироко, чиито разчети бяха направени за изхранване на град с двеста-триста хиляди жители.
Но както и да е… В Мороз имаше риба. Равнините край Ментовия залив бяха плодородни. Растенията на Гея израстваха светкавично. Задачата бе осъществима, но не с доброволен труд на населението, а с принудителния труд на окошарените. С оглед на това бяха гласувани някои закони. Твърде важна брънка от плановете на Чироко бяха пълните затвори, тъй като тя не питаеше илюзии, че ще събере легиони от доброволци, които да разчистват джунглата и да копат нивите. Жестоките криминални престъпници биваха убивани на място: едно гърло по-малко. За всички останали провинения гражданите биваха интернирани дългосрочно. Чироко бе решена да отиде толкова далеч, колкото бе необходимо. Готова бе да обяви кихането на публично място за криминално деяние само и само да напълни лагерите. За щастие, гражданите на Белинзона й правеха тази услуга да нарушават достатъчно често дори нейните напълно разумни закони, което гарантираше осигуряването на храна за населението.
Така че когато от небето престана да се сипе манна, Белинзона беше подготвена.
ПЕТНАЙСЕТ
Клавесин и Валия станаха рибари. А преди не бяха пипвали мрежа.
Хората от Белинзона, които имаха представа от кораби, с декрет на Градоначалника поеха командването на всички лодки, които ставаха за нещо повече от това да стоят закотвени. През последния декарот флотата излизаше в морето с Валия и Клавесин начело.
Главната им задача беше да отблъскват Подводниците.
Може би и преди това в Белинзона е имало изгледи да се развива риболовът, но управляваните от хора лодки, навлезли по-навътре в морето, обикновено били изяждани. Подводниците са страшно лакоми, а и не са придирчиви.
Между тях и Капитана бе сключен нещо като договор, и то толкова изгоден, че освен гарантираната безопасност рибарската флота сега при срещата с подводници се радваше на чудесен улов — цели рибни пасажи, които доскоро са били в огромната паст на подводниците.
Морските гиганти си имаха и своя песен, която Валия и Клавесин разучиха и пееха в един глас. И подводниците се издигаха от дълбините, за да дадат голяма част от улова си на гладния град.
Беше чудо.
Това правеха и сега. Валия стоеше на носа на една от големите лодки на флотилията на Белинзона и пееше песента на подводниците, а недалеч от нея от водата се надигаше огромна паст. Фонтани вода бликваха към по-малките кораби и заедно с зашеметена, вяло помръдваща риба, избегнала челюстите на подводницата, само за да бъде погълната от мрежите.
Гледката бе красива. Рибарите запяха по-своему песента на подводниците, докато хвърляха мрежите. Валия ги слушаше критично. Липсваше й нюансировка, но като повечето песни на човеците тя бе семпла, но жива и в това имаше чар. Навярно някой ден подводниците ще откликват и на човешките песни. Това би било добре, защото Валия нямаше желание да бъде адмирал до края на живота си.
Спомни си за трудното начало. Поемаха сред бурните вълни с шепичка предани на морето рибари, много полицаи-човеци, няколко Титаниди и солиден контингент пандизчии, на които не им се бачкаше. Но човеците-полицаи проявиха усърдие — може би малко прекалено — и скоро всички заработиха здраво. После духът им започна да укрепва, нищо че изпърво бавно пусна корени. Но сега, като се съдеше по някои разговори, подочути на рибния пазар, се усещаше, че тези човеци вече мислят за себе си като за група — и което бе по-важно, — малко по-добре от мотаещите се по брега. Сега нямаше нужда от толкова много полицаи-човеци. Когато флотата вдигаше платна, хората поемаха с охота на работа и при вида на рибните пасажи надаваха радостни възгласи. Пееха песни и на тръгване, и на връщане.