После хората трябваше сами да започнат да преценяват нещата със своите човешки мерки. Лека-полека съдилищата поемаха все по-голяма част от бремето на своя гръб. А честите грешки бяха цената, която хората трябваше да платят за своята свобода.
Още веднъж погледна към бележника си. Нарисувал бе три жени-затворнички. От лицето на най-старата, сбръчкана и отрудена извираше невероятна красота. Най-младата и най-хубавата според човеците имаше чудовищно лице. Серпент се сети коя е. Тя бе лоша. Някой ден ще увисне на въжето. Изведнъж забеляза, че лицето й е обрамчено от въжето на бесилото. Пак откъсна листа и го смачка, като хвърли поглед към в лагера.
Насред плаца имаше бесилка. Все по-рядко влизаше в употреба след онзи ужасен бунт.
Затворническият живот не беше лек, но по-добър от този на повечето затворници в Белинзона. За разлика от преди, от небето вече не се сипеше манна и свежите попълнения разправяха за глад и несигурност. В града имаше достатъчно работни места, но надниците едва стигаха само за прехраната. А имаше и дни, когато флотата се връщаше без улов, или пък не пристигаха шлепове от стопанствата, тогава всички оставаха гладни.
Затворническата храна беше най-добра и изобилна. Затворът бе едно сигурно убежище. Повечето от човеците тук нямаха никакви намерения да създават неприятности.
Така че Титанидите само патрулираха по ивицата ничия земя между лагера и града. Рядко залавяха бегълци и при вечерната проверка почти не откриваха празни легла.
Серпент отново заразглежда скиците си. Трима обесници. Двамата бяха от лошите, спомни си Серпент. Но единият бе увиснал за някаква дреболия. Убийство на надзирател пред очите на Титанида. Надзирателят, разбира се, си го беше заслужил, но Законът си беше Закон. Серпент би оставил човека жив. Но съдията-човек бе решил друго.
Ядосан, Серпент смачка и тази скица. Знаеше го с душата си, но мразеше да мисли по въпроса. Това беше лошо място, място на страданията, място, предназначено за човеци и противопоказано за Титаниди. Те знаеха как да се държат, а човеците прекарваха живота си в безкрайна борба за преодоляване на животинската си природа. Твърде бе възможно тези закони, затвори и бесилки да са най-доброто решение на този парадокс. Но за Титанидите бе болезнено да бъдат част от него.
Вгледа се в тъмата на спицата на Диона и запя песента на тъгата, на носталгията по Голямото дърво, по дома. Останалите също се присъединиха към него и пяха дълго.
Сигурно тук може да се стори и някоя добрина. Серпент не се заблуждаваше, че ще промени света. Нито пък човешката природа. Но дори да можеше, пак не би го направил. Те си имаха своя съдба. Целта му беше по-скромна. Просто да направи света малко по-добър. Нищо повече.
Пак погледна към белия лист. Засмяно момченце с шорти, раирана тениска и маратонки гонеше футболна топка.
ОСЕМНАЙСЕТ
В Голямата зала на Клупа влезе Робин. Зае мястото си вдясно от огромния стол на масивната маса на Съвета. Извади куп документи от изкусно изрисуваното си куфарче — подарък от Валия и Клавесин — и ги сложи върху полирания плот. Огледа се нервно и сложи очилата с метална рамка.
Все още не им беше свикнала. Не беше добре с очите, които у дома лесно щяха да се коригират с напредването на възрастта. Тук, без визитите до Фонтана, съвсем го беше закъсала. И, Велика Майко, можеше ли да е другояче след четенето на всички тези безкрайни доклади, ден след ден.
Но това бе в реда на нещата. Във всяко едно отношение, като се изключи най-важното, тя бе Градоначалникът на Белинзона. Нищо чудно, ако беше християнка, сега да е и Папеса.
Чироко прояви максимум разум по този въпрос преди шест килорота. Разум, но… само до един момент. След това бе станала твърда като елмаз.
— Ти имаш опит в управлението — беше казала Чироко. — Аз — не. Поради известни причини се налага аз да ръководя еднолично в Белинзона. Но ще се опирам на вас и на вашата преценка. И знам, че вие ще се справите достойно с предизвикателството.
Е, това наистина си беше предизвикателство. Но сега се превръщаше все повече в рутина, която толкова бе намразила на Ковън.
Погали масата с ръка и се усмихна. Чудесна маса от най-хубавото дърво, направена от Титанидите, разбира се. Това бе втората маса, а първата, кръглата бе бракувана от Чироко.
— Съветът да не е дворът на Камелот? — обясни тя. — Тук няма равноправие. Донесете ми голяма, дълга маса, с голям стол в единия край.
Титанидите бяха сбъркали неумишлено. Просто те нищо не разбираха от човешки психологически ефекти.
И така, донесоха голям стол.
Напоследък той все по-често стоеше празен, а работното място на Робин бе един нормален стол вдясно от трона.