Дойдоха и останалите. Отсреща Нова демонстративно тръсна огромен куп хартия на масата и седна. Погледна майка си, кимна и започна да си води записки.
Майката вещица въздъхна. Чудеше се докога ще я карат така. Нова й говореше. Сътрудничеше. Но правеше всичко толкова възпитано. Нямаше смях, нямаше закачки, нито оплаквания, освен недоволството от сухарския бюрократичен език, който я вбесяваше. Робин жадуваше за добрите стари кавги.
Погледна към все още празния стол. Чироко Джоунс, заобиколена от двамата си главни съветници. Кучката и Двете Вещици, бе дочула някой да казва. Повечето от членовете на Съвета и не подозираха за разрива между майка и дъщеря.
Стюарт зае мястото си вдясно от Робин. Коства й усилия да му кимне и учтиво да се усмихне. Не харесваше този тип, но той бе кадърен, ефективен, лукав и брилянтен, когато му изнасяше. И болезнено амбициозен. Ако ситуацията беше друга, би драпал със зъби и нокти да измести Робин. Сега ровеше дали Чироко наистина ще предаде властта в края на земната година, както бе обещала. Виж тогава щеше да е друго.
Трини седна до Нова, която целуна най-старата амазонка. Робин се сгърчи на стола си. Пред Трини Стюарт беше цвете. Не я понасяше. Да не повярваш, че са имали нещо общо преди двайсет години. Сега двете с Нова се бяха сдушили. Робин не знаеше докъде са я докарали. Но в едно беше сигурна — отчасти целта на тия демонстрации бе желанието на Нова да я нарани.
Робин се сви и отмести поглед. Ох, това младо поколение!
Съставът на Съвета се попълваше. Конъл зае ексцентричното си място малко стола на Чироко и леко на чорчик, за да наглежда секретарките с протоколите и да пуши пурите си една след друга. Мълчеше, но чуваше всичко. Повечето от членовете на Съвета нямаха и бегла представа за неговата роля. Робин знаеше, че не седи току-така. Дебнеше за атентатори. Имаше зловещ вид, забулен със сивия цигарен дим.
Чироко се плъзна на трона си и вдигна ботуши на масата. Между зъбите й стърчеше пура.
— Да почваме, приятели — рече тя.
— И така, каква е твоята реакция, Конъл? — попита Чироко.
— Реакция? — той се замисли. — По-добра, Капитане. Не много, но все пак положителна.
— Миналия път смяташе, че няма да подейства.
— Е, да се греши е човешко.
Тя го изгледа проницателно. Конъл невъзмутимо издържа на погледа й.
В началото се бе почувствал изоставен. Май имаше работа за всички, но не и за Конъл. Е, говореше се, че евентуално, при нужда, ще оглави военновъздушните сили. Организира резервен отряд. Носеха униформи ако им скимне. Но нямаха самолети и не беше ясно докога.
Мислеше, че е изоставен и се чувстваше наранен. Но постепенно осъзна, че ако Робин бе заместникът-кметът, когато Капитана зачезваше от града по мистериозни задачи, на него се падаше честта да играе ролята на сивия кардинал.
Занимаваше се с какво ли не и това отлично му пасваше. Обикаляше натам-насам дегизиран в най-различно облекло. Никой, освен най-високопоставените полицаи и членовете на Съвета, не знаеше, че той има нещо общо с управлението на града. Общуваше с хора от всички слоеве. Всичко чуто и видяно ставаше достояние на Чироко. Той нямаше компютърните статистики на Нова, нито пък опита и хитроумните теории на Робин, но знаеше тайните.
— Какво ще кажеш за черния пазар?
— Съгласен съм с Робин.
— Ще ме дразниш ли, що ли? И аз съм съгласна с нея, но не те питам за теориите, Конъл. Интересува ме действителността.
Конъл бе малко изненадан от невъздържаната й реакция. Личеше си, че е напрегната.
— Нова е права за черния пазар.
— Което означава — каза Чироко, — че все още имаме недостиг. И то си е така.
— Никой не е останал гладен. Но много народ мечтае отново да пада манна.
Чироко се замисли върху това.
— А какво ще кажеш за Долара?
Конъл се засмя.
— Говори се, че Доларът е идеален за филтри на кафеварки. Използва се петачка или десетачка и след това утайката по банкнотата може и да струва нещо. Стават и за завиване на коката…
След констатацията, че инфлацията нараства, обсъждането навлезе в руслото на образованието.
— Не мисля, че училищният проблем е толкова плачевен, колкото го изкараха снощи — каза Чироко. — Вярно, на някои им идва нанагорно. Но английският на повечето граждани им върши работа в ежедневието. Негодуват срещу това, че трябва да учат добър английски.
— Ти какво предлагаш.
— Намаляване на изискванията. Нека не влизат в час, щом знаят да четат лозунги и да не бъдат насилвани да учат минало свършено. Разбира се, за неграмотните, тия дето не знаят да четат, може би…