— Достатъчно, Конъл! Прав си. Май прекалихме с програмата за възрастните, чийто матерен език не е английският. Децата им един ден ще го усвоят по-добре. Не биваше така да завишаваме изискванията.
— Никой не е идеален.
— Остави това. Какво друго знаеш?
— Повечето хора са минали на бартер. Бих казал, че така се върти шейсет процента от бизнеса. Но има и друга валута, която се налага напоследък — пиячката. Дълго време основна единица беше бирата. Напоследък се покачва и курсът на виното, чийто произход е повече от неясен. Все по-често се търсят и концентрати.
На дневен ред излезе животрептящият въпрос с алкохола-менте и вредата от него.
— Нима смяташ да наложиш забрана върху домашното производство? — Конъл се намръщи и поклати глава. — По-добре просто забрани фабрикуването на менте.
След обсъждането на трудностите относно установяването на произхода на отровния алкохол, на проблемите с фалшифицирането на етикети и разреждането Чироко предложи да се започне обществена образователна кампания относно вредата от метанола и методите за разпознаването му, които бяха доста несигурни.
За известно време настъпи мълчание — членовете на Съвета обмисляха аспектите на въпроса с ментето. Конъл бе склонен да го остави без последствия. Не вярваше, че хората могат да бъдат защитени сами от себе си. Лично той би пил само от запечатани бутилки, получени на ръка направо от дестилационните, на които имаше доверие. Смяташе, че и всички останали трябва да последват примера му. Може би, в края на краищата, беше необходим и закон.
Мореше го тотално раздвоение. Не че го гонеше носталгията по бившата Белинзона. Сега в града бе значително по-спокойно и можеше да се движиш по улиците дори невъоръжен.
Но на всяка крачка те дебнеха закони. След седем години живот в беззаконие е трудно пак да свикваш с тях.
Тези разсъждения го доведоха до въпроса, който бе сто процента сигурен, че ще му зададе Чироко. И тя не го разочарова.
— А какво ще кажеш за рейтинга ми?
Той вдигна длан нагоре.
— Расте. Десет-петнайсет процента те харесват. Около трийсет процента те понасят, с някои забележки. На останалите си им черна. Или си се набъркала в далаверите им, или не правиш достатъчно. Навън има доста момчета, които биха се радвали, ако някой им каже как да си запълнят времето от закуската до вечерята.
— Може би имат свои желания — промърмори Чироко.
Конъл я изчака да продължи, но тя мълчеше. Дръпна от пурата си и пак заговори, като внимаваше какво приказва.
— Има и още нещо. Това е имиджът, мисля. Ти си лице, прожектирано върху цепелин. Не нещо реално.
— Моят екип по медиите изясни това — пророни горчиво тя. — По телевизията ме издокарват като кучка със схванат врат.
— За телевизията не знам — каза Конъл. — Но на ония огромни екрани на Свирчостоп те просто не те харесват. Ти си високо. Не си една от тях… и не си достатъчно силна, ако това е думата, за да внушаваш страх… или може би респект… — Той се поколеба, неспособен да изрази това, което чувстваше.
— Ти още веднъж потвърждаваш изводите на медия-екипа ми. От една страна, ме мразят, защото съм нещо като Зевс или Дракон, а от друга, смятат, че съм недостатъчно авторитарна.
— Хората не ти вярват — каза Конъл. — Вярват повече в Гея, отколкото в теб.
— Но те дори не са я виждали.
— Повечето и теб не са те виждали.
Тя отново се замисли. За Конъл бе ясно, че стига до неприятно, но неизбежно решение. Той зачака спокойно, готов да даде всичко от себе си, за да изпълни своя дял.
— Добре — каза тя и кръстоса ботуши на масата. — Ето какво ще направим.
Конъл попиваше всяка нейна дума. Не след дълго на устните му цъфна усмивка.
ДЕВЕТНАЙСЕТ
След края на заседанието Конъл излезе навън сред ненамаляващата светлина на Диона и свърна наляво, по булевард „Опенхаймер“.
Белинзона бе град, който никога не спеше. Всеки ден на три пъти имаше час-пик, за който сигнализираше Свирчостоп. Това бе времето, когато народът сновеше от работа в къщи или обратно. Планирано бе така, че около една трета от населението спеше, една трета въртеше бизнес, а останалите правеха опити да се забавляват в оскъдните увеселителни заведения на Белинзона. Според Конъл един град, в който само се бачка, би бил пълна скръб.
Речните пристани и кейове бяха твърде оживени в тези часове. В доковете винаги имаше работа. И в други отрасли се трудеха на три смени. Но този режим не беше въведен, за да се спестят струпванията на хора по улиците. Простата причина беше липсата на подслон, ако всичко живо ляга да спи по едно и също време. Животът в комуна се беше превърнал в норма.