И действаше адски добре. Кривата на раждаемостта се покачваше, а на детската смъртност — напротив, ето защо дърводелците се скъсваха от работа, за да строят нови жилища, но те все недостигаха.
На Конъл градът му харесваше. Той живееше нов живот. Оживен бе като Форт Рилайънс в годините преди войната. Самият факт, че хората мърмореха, доказваше, че се надяват да променят към добро нещата, от които се оплакват.
Забързан, Конъл мина покрай един от новите паркове с голям спортен комплекс, а също училище и болница. Неща немислими за Белинзона в съвсем недалечно минало. Тези най-обикновени блага на цивилизацията стопляха душата му. Досега не беше осъзнавал колко много му липсваха.
Не че възнамеряваше да заживее в града. Просто му се искаше когато всичко приключи да преосмисли досегашния си чергарски живот на пръв приятел на Капитана. Но беше хубаво за знае, че града го има.
Свърна към познатата сграда и изкачи трите етажа. Отвори вратата и влезе.
Кепенците бяха спуснати. Робин си беше легнала. Реши, че е заспала. Влезе в малката баня и се изплакна във ваната, като използва сапуна, който напоследък се намираше на черния пазар. Изми си зъбите и грижливо се обръсна със старата самобръсначка. Сравнително скоро бе придобил всичките тия навици, но почти бе забравил ония дни, когато бе принуден да се изкъпе, защото вкоравилите се дрехи му пречеха да се навежда.
Мушна се в леглото, като внимаваше да не я събуди.
Тя се обърна, будна и стръвна.
— Няма да стане — каза тя, както всеки друг път. Той кимна и я прегърна, и всичко стана чудесно.
ДВАЙСЕТ
От събранието Чироко Джоунс отпраши директно при Кларинет. Движеше се по своя особен начин, който така шашкаше Робин, когато Чироко се появяваше внезапно на срещите на Съвета. Без да я забележи никой.
Чудеше се дали не й е за последно. Едва ли ще запази още дълго силата.
Яхна Кларинет и галопира извън града. Скоро се озоваха в джунглите на южна Диона, недалеч от Таксидо Джанкшън.
Слезе от гърба на Титанидата при Фонтана на младостта.
— Стой наблизо — посъветва тя Кларинет. — Малко ще се забавя.
Титанидата кимна и потъна обратно в джунглата. Чироко смъкна дрехите си и коленичи на пясъка. Измъкна от торбата си бутилката със Снич, който замаяно примигна. Чироко го хвърли на земята и го загледа как се гърчи и проклина. Трябваше му време за загрявка, за да заговори смислено.
Чироко усещаше тялото си като непознат и опасен обект. Започнала бе грозно да охърбавява, нищо че гърдите й все още бяха доста по-едри от обичайното. Косата й пак се беше прошарила. Около очите и при крайчетата на устните имаше бръчици.
Зашлеви Снич, а той я заплю, но без да влага злоба в жеста. Без никой да я моли, Чироко пусна с пипетата седем златисти капки в зейналата жадна уста.
Снич млясна и на лицето му се появи онази гримаса, която минаваше за усмивка.
— Старата чанта днес се чувства чудесно, а? — рече той.
— На старата чанта днес не й е до игри. Да ти обясня ли как ще те одера жив, ако си мълчиш? Или и ти си също толкова уморен от цялата тази история?
Снич се почеса зад ухото.
— Защо не зарежем тия прелюдии?
— Добре. Как е Адам?
— Адам цъфти. Той харесва голямата си баба. Съвсем скоро Гея ще го има — прощавай за израза — на дланта си.
— Как е Крис?
— Крис е тъжен. Когато се окопити, все още смята, че може да спечели сина си, въпросния Адам. Щом му потънат гемиите, се смята за загубен. Повечето от дните му са лоши. За това допринася и фактът, че Гея го го кара да върши някои неприятни неща, за да заработи… хляба и маслото си.
Снич премигна и се намръщи.
— Пак ли не ти хареса метафората?
Чироко не обърна внимание на въпроса.
— А… как е Габи?
Снич изцъкли очи.
— Никога преди не си ме питала за нея.
— Питам те сега.
— Бих могъл да ти кажа, че тя е част от твоето въображение.
— А аз мога да натъпча главата ти в задника.
— Боже — рече с гримаса Снич. — Тая маневра би била толкова невъзможна за мене, колкото и за тебе.
— Знаеш, че не е така.
— Добре си спомням. — Той въздъхна. — Габи… подготвя гадния си номер. Знаеш за какво говоря. Взела е мерника на тънката ивица светлина. Може би никога няма да узнаеш колко е тънка. Остави я сама.
— Но аз не съм я виждала от …
— Остави я сама, Капитане.
Погледнаха се един друг. Такава забележка изискваше наказание. Чироко се чудеше какво ли означава, че е готова да я остави без последствия този път. Какво се е променило? Или вече е прекалено уморена, за да й пука?
Реши да не мисли за това и пусна в устата на Снич още три капки чист малцов алкохол, после го прибра пак в бутилката му. След това полека се потопи в пречистващата топлина на Фонтана, наведе си и вдиша дълбоко.