Остана неподвижна цели десет рота.
ДВАЙСЕТ И ЕДНО
Новият Пандемониум бе завършен.
Гея лично провери каменния пръстен на стената, събра Големите Бели от рова със собствените си огромни ръце след проверката на готовността за обсада.
Проблемът с работната ръка все още бе сложен. Не успя да втълпи веднага на надзирателите, че вече не бива да пришпорват човеците до смърт. Преди този урок да бъде научен, измряха сума ти народ. Имаше ядове и с дезертьорите, тъй като батальоните зомбита вече ги нямаше, за да преследват и да наказват бегълците. Свещениците не се чувстваха честити с хора-следовници, но знаеха, че е по-добре да го преглътнат, отколкото да плюят. За щастие, прахът зомбитрепач не действаше на Свещениците.
Подготовката беше жуст. Новият Пандемониум можеше да издържи на всяка атака, на всяка обсада.
И така, тя привика архиваря и му нареди да приготви филмите „Цялото кралско войнство“, „Индира“ и още един, за човека, който щеше да стане цар.
Чудесни политически екранизации.
ДВАЙСЕТ И ДВЕ
Габи Плъджет бе родена в Ню Орлийнз през 1997 г., когато той все още бе част от Съединените американски щати.
Имаше трагично детството. След убийството на майка й от морука, роднините и благотворителните асоциации, които си я подхвърляха като баскетболна топка, бяха научили Габи на пълен непукизъм. Астрономията стана неин ангел-спасител. Габи стана ас по планетарна астрономия и успя да спечели конкурса за работа на „Рингмастър“, въпреки алергията си към пътуванията.
Малко или повече не й пукаше и за секса.
После, след злополуката с „Рингмастър“ изкара с целия екипаж период на пълна сетивна изолация. Джен откачи. Бил получи амнезия. Близначките-клонинги Април и Август Поло бяха разделени — Април стана Ангел, а Август залиня от мъка по изгубената си сестра. Калвин се сдуши с цепелините и се отдръпна от хората. Чироко запя като Титанидите.
А Габи изживя пак целия си живот. Всичките двайсет години. Събуди се като след ония кошмари, след които внезапно осъзнаваш истината за това какво става в действителност. След които вече знаеш великите отговори на Живота, стига да успееш да им намериш мястото. Всичките й преживявания за тези двайсет години бяха там, кристално ясни, готови да променят живота й и света…
… докато, също като в сън, не избледняха. Само след минути се оказа, че Габи е наясно само с едно: изнизали са се две десетилетия, чиито детайли само времето може да осигури. Другото бе спомен за изкачването по грандиозни стъпала сред звуци на орган. По-късно, когато двете с Чироко посетиха Гея в главината, отново преживя този момент. Третото нещо беше безнадеждният и неизлечим копнеж по Чироко Джоунс, страхотна изненада не само за Чироко, но и за самата Габи. Никога не се беше смятала за обратна.
Всичко останало бе изчезнало.
Седемдесет и пет години без следа.
На сто и три годишна възраст Габи Плъджет бе умряла под централния кабел на Тетида. Мъчителна, болезнена кончина.
А после дойде и най-голямата изненада. Наистина има живот след смъртта. Гея наистина е Бог.
Противеше се на това през целия път към главината. Видяла бе мъртвото си тяло да лежи там долу. Сега беше само нематериална концентрация от съзнание и емоции. Откъсването от тялото не й пречеше да изпитва чувства. Най-вече страх. Върна се в детството си и занарежда Отче наш, Аве Мария и други молитви, представи си, че е коленичила до майка си в огромното, хладно, бичуващо и все пак закрилящо пространство на старинна катедрала, за да се моли.
Но живото тяло на Гея бе единствената катедрала тук.
Взеха я, отнесоха я или по някакъв друг начин транспортираха Габи до главината, до стълбата, приготвена като за суперпродукция, която двете с Чироко бяха изкачили навремето. Всичко тънеше в прахоляк, завесите бяха заприличали на парцал. А Габи се почувства като камера, която се движеше сама, за да влезе през малката врата на Оз в стаята на Луи XVI, точно копие от филма „Одисея в космоса: 2001“. Тук за първи път се бяха срещнали със старата жена, наричаща себе си Гея.
Позлатата по рамките на картините се лющеше. Оветлението или бе изгоряло или едва мъждукаше. Опърпани, прашни мебели. Гея седеше на разклатен стол, качила боси крака на ниската масичка, зяпаше черно-бял телевизор и си пийваше бира. Все така разплута, в същата сива роба.
И Габи, като всички останали, с изключение на върлите фанатици, бе премисляла стотици варианти на евентуалния живот след смъртта, в спектъра от рая до ада. Но точно това не бе й хрумвало.